Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Казвам се Драгомир Дачев и съм учител по история и философия. Голямо значение за мен имат семейството ми, принципите и вярванията ми, работата и учениците. Отделям много време за професионалното си развитие, като посещавам различни курсове, семинари и конференции, продължавам образованието си и чета педагогическа и научна литература. Хобитата ми включват музика (свирене на китара), спорт (бягане на дълги разстояния) и др.
Остана ми 1 изречение в повече 😊
Защо избра да си учител?
Истината е, че когато бях малък, не съм си мислел, че ще бъда учител. Като дете, подобно на повечето ми приятели, исках да бъда футболист и в интерес на истината бях добър – имах талант. Но не полагах достатъчно старание, така че не се развих в тази насока. Като тийнейджър исках да стана адвокат и да се боря за правата на онеправданите. Заради това започнах да се занимавам с история, за да кандидатствам право. Но не ме приеха. Записах политико-историческа специалност в СУ, но след година осъзнах, че не искам да живея в София и затова се прибрах в Търново, където единствената специалност, в която можех да се прехвърля, беше „Историята“. Когато завършвах университета, знаех, че трябва да избера професия, в която да започна да се развивам. Вариантите бяха два – да стана пожарникар или да стана учител. Но преподаването ми се отдаваше много повече, отколкото курсовете за C категория и затова реших да започна кариера в образованието.
Едно от най-добрите ми решения в живота.
Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище:
Вече имам доста голям опит, защото съм учител от 9 години, но в началото не ми беше лесно. Започнах като възпитател в СУ „Бачо Киро“ в гр. Павликени, а след една година станах учител по история и класен ръководител. В следващите 3 години научих страшно много за професията – запознах се с всичката нужна документация, започнах да проучвам нови и иновативни методи на преподаване и придобих типичните за опитен учител маниери и похвати за овладяване на дисциплината в клас.
Школовката, която получих там, е от голямо значение, защото сега не изпитвам никакви проблеми при работата си с учениците. Сега пред мен стоят други предизвикателства – как да развивам допълнителни проекти и извънкласни дейности и в същото време да отделям достатъчно време за академичното си развитие (защото разработвам докторантура) и разбира се, семейството си.
Сподели с нас един хубав момент от училище:
Спомням си много хубави моменти свързани с училището и учениците, както и разбира се, доста моменти, в които съм се чувствал разочарован и ядосан. Може би първият по-интересен момент, който ми идва на ум, винаги, когато отговарям на подобен въпрос, е за една случка отпреди 3 години.
В тогавашния ЗИП на 11. клас бях поставил задача на учениците да разработят интерактивен проект по темите, които изучваме по учебната програма. Едната група, на която й се беше паднала темата за САЩ след Първата световна война, беше подготвила нещо много любопитно. След като представиха презентация и обясниха за състоянието на Щатите след войната, те сложиха малка покривка на чина пред мен, поставиха една купичка, изсипаха вътре фъстъци, извадиха една чаша и едно от малките шишенца с алкохол (тези по самолетите). Тогава ми направиха коктейл и обясниха пред класа, че всъщност голяма част от коктейлите се появяват, когато в САЩ започва Сухият режим и барманите е трябвало да крият какво сипват в чашата (Long Island Ice Tea). След това едната ученичка много смешно обясни как предишния ден се е обадила на майка си и ѝ казала, че й трябва едно малко шишенце уиски – ЗА УЧИЛИЩЕ. (ха-ха)
Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?
Това е много сериозен въпрос, на който не бих отговорил прибързано.
Мисля, че промени трябва да се правят от много добри специалисти, които имат познания в педагогиката, методиката, икономиката, чуждестранния опит, но и много важното – да имат пряко наблюдение над работата в българското училище.
Смятам, че доста от промените, които настъпиха след въвеждането на новия закон от 2016 г., са в правилната посока. Може би нещото, което първо ми идва на ум и мисля, че би било правилно, е да променя скалата на оценяване. Мисля, че 5-те оценки, с които могат да работят учителите, ограничават обективното оценяване на учениците. За сравнените – в някои други държави оценъчната система е 10-бална. От друга страна, като историк, се придържам към традициите и не искам сега да се сменя скалата, при условие че още нашите прабаби са били оценявани по подобен начин. Ето защо бих въвел 0,75/0,50/0,25 или „+“ и „-“ в оценяването. Така ще се получи по-голяма диференциация при оценяване на учениците, което ще доведе до по-голяма обективност.
От какво има нужда според теб българският учител?
Най-вече от отдаденост на професията. Ако е съгласен да инвестира много време в работата си, шансът му за успех е значителен. Ако смята, че просто трябва да знае много добре материята на учебния си предмет или че е достатъчно да пусне един Kahoot на учениците, едва ли ще стигне до много далеч. Много е хубаво, че учителските заплати бяха значително увеличени. Това ще привлече повече мотивирани млади хора, които биха се занимавали с образование, но досега са се спирали заради заплатата, която обезпечаваше един стандарт на ръба на оцеляването.
Как би мотивирал някого да стане учител?
Човек трябва да работи това, което му харесва. Да, едва ли някога аз ще карам Мерцедес и ще отида на Малдивите, но в 2/3 от годината аз не чувствам, че работя (тук не броя лятната ваканция 😉) Каква по-добра мотивация от това?
Открийте още истории на български учители – ТУК
Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?
Надявам се в бъдеще българското образование да се развие още по-добре. В училищата, регионалните управления и Министерството да работят мотивирани хора, които милеят за каузата. Да не се обръща толкова внимание на документацията – „това, което е написано“, а на това какво вършат учителите. И се надявам МОН повече да се вслушва в мнението на учителите. Аз съм писал много препоръки и коментари към различни предложения и наредби, но много рядко това е имало някакъв ефект, и по-важното – много рядко съм получавал някакъв отговор.
Благодаря на съставителите за възможността да изкажа мнението си по различните въпроси!
