Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Не съм израснал в град, не съм живял в гето,
изградил съм се човек в родното си село.
От културното развитие най-малко ми отнело
саркастичен, но помагащ – дължа си го на него…
Даскал, Запалянко, Ортодокс историк и Рападжия, приятно ми е на мен!
Валентин
Защо избра да си учител?
Защото се прецаках с едни обучения и така четвърта година си го работя.
Време беше за кариера и си харесах най-нископлатената позиция. Иначе е добре, говорят ми предимно на Вие, някои ми викат „госпожо“, на входа ми искат и ученическа карта. Добре е.
Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище:
В началото реагирах доста първосигнално на провокации от всякакво естество – закъснели доклади, лабилни директорки, рехаво възпитани дечица и други естествени дразнители и системни грешки. В последствие станах доста сдържан и мисля, че това донякъде ми помогна да се владея, без да трупам негативната енергия като рушащ токсин за психика и тяло. Футбол и музика са първи помощници, а извънкласната дейност с рапа е задължителна, за да ме държи зареден и да виждам някакъв напредък в малките поне там. Да виждаш смисъла от усилията, е задължителен компонент от цялостната ми нагласа.
Сподели с нас един хубав момент от училище:
Веднага ми идват два – първият е, когато започнах с програмата „Заедно в час“ и преподавах в лятното им училище в София. Разминаваха ни се идеите за преподаване с обучителите и това кога урокът минаваше за успешен. Предимно когато протичаше според техните разбирания и порядки, от които криввах доста.
Обаче на последната родителска среща присъстваше едно от главните лица в програмата и пред нея се изредиха маса родители и деца с благодарности към г-н Хаджиев, за това, че съм запалил в децата им интерес към историята. После самата тя ме питаше как съм накарал най-трудния ученик, който им саботира редовно летните училища, да взима участие и работи.
Вторият – вчера. Три момичета от миналогодишен клас ми запалиха телефона, че са в училище и искат да ме видят. Видях ги набързо и споделиха колко им липсват часовете и активностите в тях. Последният път, в който ми е ставало густо от даскалъка.
В свободното си време се занимаваш с БГ РАП. Разкажи ни повече за „Рап академия“:
Рапът ми дава пълната свобода да пресъздавам нещата, които не мога по друг начин. Намирам и как да изразя и за себе си концепции, които ме вълнуват и искам да си обясня. Отделно в него намирам символната връзка между небесното и земното, красотата и на двете. С малките творчеството в „Рап академията“ става в пъти по-забавно и впечатляващо. За “РАП Читалище” може да питате Apollo от ЩАБА в Търново, инициативата си е негова. Само я подкрепям чрез споделяне на неговите видеа.
Още интересни истории – КЛИК
Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?
Ще съкратя на минимум учебния материал или ще разкарам учебниците. Трябва учителят да има свободата да избира информацията и нейното поднасяне. И начинът, по който неговата работа се мери, да не е чрез докладчета и оценки, а децата да дават обратна връзка за това как си е свършил работата. Никой не се интересува от тяхното мнение. Нека промените дойдат от тях, а не да бъдат безгласна буква в целия работен механизъм на училището. Те виждат от друга перспектива и фиксират проблемите отвътре – на организационно и педагогическо ниво. Ученическите парламенти за мен трябва да се случват наравно с учителските съвети.
+ Да стане заплатката 8 к. Поне! (Екипът ни също подкрепя идеята !!! :D)
От какво има нужда според теб българският учител?
Свобода, уважение и стимули.
Особено финансови. Удвояване, утрояване на заплатите е мит, който е време да се развенчае. И родителите трябва да спрат с дребнавостите и постоянната неприятна намеса в нашата работа. Все повече заживяват с убеждението, че ние сме им персонал, който издържат. Това се пренася на децата и всяко тяхно провинение се заличава. По преразказ на ученик децата се чувстват прави във всяка една ситуация, а на учителя се държи сметка за най-маловажната. Строг мониторинг си е. И малките се чувстват безнаказано и безусловно прави. И после как да искаш добри резултати от някого, който си мисли, че му се полага и несъществуващото, и е убийствено гневен, когато не го получи?
Как би мотивирал някого да стане учител?
Трудно.
Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?
Споделям мнение, че сме брънки, но и съставни части от образователна система и общество, на които им липсват обща кауза. Нека си харесаме една такава за благото на всички. Най-лесната и правилната са децата!
И благодаря за поканата, Явка!
