Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Казвам се Явор Генов, роден съм през 1992 г. в гр. Бургас, а понастоящем живея във Велико Търново. Завършил съм бакалавър “История”, магистър “География и икономика” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а в момента съм докторант по програма “История на България (1878 – 1944 г.)” в същия университет. След няколко години стаж в сферата на недвижимите имоти и търговията с бързооборотни стоки успях да вляза в системата на образованието – започнах работа като учител в СУ „Георги Измирлиев“ в гр. Горна Оряховица и така вече четвърта година. Заедно с няколко мои колеги от университета сме създатели на историческия сайт „Историограф“, а отскоро съм част и от екипа на „Аз учителят“ – те заемат голяма част от свободното ми време. Извън професията свободното си време посвещавам на футбол, планинарство, пътувания и семейството си.
Защо избра да си учител?
Честно казано, това стана изключително неусетно и сякаш не аз избрах професията, а тя избра мен. Първо беше любовта към историята. В 12-и клас реших, че ще уча право, но за жалост стотните в бала не достигнаха и се озовах в първи курс специалност “История” с една цел – да се прехвърля в специалност “Право”. След първия семестър вече бях се влюбил в историята и реших да завърша, пък каквото ще да става. Тогава преподавателите често започваха изреченията си с израза „Когато станете учители…“ или „Един ден, когато вие застанете тук…“., а на мен това ми звучеше абсолютно невъзможно и дори смешно. Въпреки че въпросът „Какво ще правя, когато завърша?“ все по-често ме навестяваше. Така неусетно дойде четвърти курс и методиката и педагогическата практика изместиха лекциите по история. Още след първите ми часове като стажант преподавател вече нещо в мен се беше променило и аз бях убеден, че това е моето призвание. Скоро романтичната представа за това, че „ще завърша и ще стана учител“ беше разбита от дузина гръмки плесници, които „истинският живот“ ми изтряска и няколко години работих съвсем друго. Въпреки това няколкогодишно „изгнание“, когато започнах работа като учител, се оказа, че въобще не съм загубил страстта си към учителството, напротив, тя растеше (и все още расте) с всеки изминал ден.
Водещата причина, поради която избрах да съм учител, е вярата ми, че учителството е професия, която има висша цел. Учителят има дълг да помага на бъдещите поколения и задължение да даде всичко от себе си, така че нашето общество да става все по-добро в професионален, нравствен, морален и въобще всеки един смисъл.
Към още интересни истории на учители – КЛИК
Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище:
Честно казано, през първата година се справях на инат – беше наистина трудно и не толкова романтично. Дори съм обмислял да се откажа. Но аз бях поел ангажимент да завърша годината и толкова, за мен нищо друго нямаше значение. Огромна подкрепа ми оказаха и по-опитните колеги, които се грижеха за нас, както ни наричат „младите колеги“, като свои деца.
Днес смея да кажа, че съм се справял и продължавам да се справям с предизвикателствата благодарение на пълната ми отдаденост, огромните усилия и любовта ми към професията. А и честно казано неприятните предизвикателства не идват от работата с учениците.
Сподели с нас един хубав момент от училище:
Лятната ваканция! (ха,ха,ха)
Шегувам се! Когато се връщам назад, ми изникват хиляди хубави моменти и честно казано не искам да споделям някой конкретен, защото може да предизвикам ревност у част от учениците ми. Всеки ден в училище има множество хубави моменти и не мога да откроя един конкретен, но всички те са свързани с учениците ми. Например когато ми зададат смислен въпрос, който да предизвика дискусия, когато неусетно излезем извън темата на урока и това, което ни прекъсне е звънеца. Всички пъти, в които искрено са ме разсмивали или са искали помощ, съвет, подкрепа за чисто житейски проблеми, т.е. са ми гласували доверие не просто като учител, а като техен близък, на когото могат да се доверят. Всеки един път, в който съм успял да предизвикам интерес, да накарам някого даде с една идея повече от себе си в час, помогнал съм на някого да се подготви за олимпиада, конкурс или друго, всичко това са хубави моменти и най-хубавото е, че те са ежедневие.
Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?
През последните години много се говори за промени и се направиха множество такива. Дали те са адекватни, ще покаже единствено времето. Повече от ясно е, че системата има нужда от реформи и аз като всеки учител имам мнение и идеи, които понякога излагам в статии.
Според мен първото и най-важното, което трябва да се направи преди всичко, е МОН да започне наистина да се вслушва в гласа на учителите.
Защото всяка една промяна в образователната система засяга най-много учителите (след учениците), изпълнява се от учителите и успехът ѝ зависи от тях. Ако те не вярват в нейния смисъл и ефективност или е наложена въпреки тяхното несъгласие, тя е обречена на провал.
От какво има нужда според теб българският учител?
Да го оставят да бъде учител – не медицинско лице, не чиновник, не администратор, а учител в пълния и абсолютен смисъл на думата.
За да може да се посвети изцяло на подготовката на своите часове, на своето усъвършенстване, да има нужното време да обърне внимание на всеки от своите ученици, да ги познава, да бъде част от техния живот. И ако го оставите да има свободно време, ще видите, че той сам ще измисли най-интересните и вълнуващи извънкласни занимания за своите ученици, без да го притискате с безсмислени и безполезни проекти.
Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?
Вярвайте в своите учители! Те винаги ще Ви подкрепят и ще бъдат до Вас, когато имате нужда!
