Още по-безсмисленият дебат за началото на учебната година (част 2)

За пореден път призовавам Министерството на образованието и науката да се откаже от фиксидеята за удължаване на учебната година, да не я налага авторитарно, а да се вслуша в съветите на българските учители. Моля ви, пренасочете усилията си към разрешаването на належащите и важни проблеми на българското образование и не експериментирайте повече с нас и нашите ученици.

Още аргументи и визуални източници открий в целия текст:

На 10 март 2022 г. във фейсбук страницата си Министерството на образованието и науката излезе с абсурдното твърдение, че „българските ученици учат най-малко и почиват най-дълго в Европа“. Как точно да тълкуваме твърдението, че „учат най-малко“? Това не граничи ли с обида? От кого зависи не само продължителността, но и ефективността на обучението? Със сигурност това не е отговорност на учениците, но пък заглавието звучи сякаш вменява вина именно у тях и техните учители. След като изключим гръмките, изпразнени от смисъл, жълтеникави и дори обидни заглавия, които си позволява да използва едно министерство, сме длъжни да обърнем внимание и на информацията, която то ни поднася под това заглавие. 

МОН ни предлага три варианта за промени в дължината и началото на учебната година. Забележете, че вече не стои на дневен ред въпроса „Искате ли да бъде удължена учебната година?“. Той е заменен някак тоталитарно с въпроса „Кой от трите варианта за удължаване на учебната година избирате?“ и демагогски ни успокояват, че решението ще се вземе след „широк дебат“ и ще влезе в сила за по- следващата 2023/24 учебна година. 

В защита на своето гръмко заглавие естествено от МОН този път са се постарали да се аргументират с надлежната статистика, която в следващите редове ще подложим на анализ и критика.  

Към първа част на статия – КЛИК

Според МОН „българските ученици учат най-малко в Европа“: 

Твърдението на Министерството поставя всички ученици под общ знаменател, което би следвали да бъде защитено със солидна аргументация. Вместо това е посочена статистика с общия брой на учебните часове на класовете от I до X клас, които са приравнени към астрономически. Според МОН българските ученици учат общо 7040 астрономически часа годишно при средна стойност от 8617 за Европа. В поста е поставен и линк с презентация, в която са посочени графики, които потвърждават данните. Източникът, който е посочен, е „Eurydice за учебната 2020-2021 г.“. Издирването на въпросния източник (който е изключително неточно и некоректно посочен) ни отвежда до статистически доклад под точно наименование „The Organisation Primary and General Secondary Education 2020/21 Eurydice – Facts and Figures of School Time in Europe“. Първична проверка показва, че подобна статистика, която разглежда броя на учебните часове по класове, приравнени към астрономически, не е публикувана в него.  

МОН представя промяната в общия брой задължителни учебни часове преди и след „реформата“ в графика, която сравнява някои от европейските страни. Но данните, посочени за България след въвеждането на удължената учебна година, не издържат проверка.  

Както е видно от графиката, броят на задължителните часове за една учебна година на учениците от I до X клас след удължаването ще нарасне от 7040 до 7749 часа – разликата е 709 часа. Преди да продължа подчертавам, че часовете в тази статистика са приравнени към астрономически „за съпоставимост“. Нужно е да уточним, че според трите варианта това се отнася за учениците I до VI клас – за всички годината ще се удължи с 10 учебни дни. Елементарна аритметика ни показва следното: 

1. Разделяме 709 часа на 10 дни, за да видим по-колко часа средно се падат на ден на учениците от I до VI клас. Отговорът е 70,9 часа.  

2. Разделяме тези 70,9 часа на 6 (шестте класа от I до VI), за да разберем по колко средно ще учи на ден всеки клас през тези дни. Отговорът е 11, 81 астрономически часа.  

Каквито и условия и уточнения да бъдат направени относно тези данни, подобна средна стойност за ученици от I до VI клас не може да бъде приета за достоверна, независимо дали говорим за учебни, или астрономически часове. Резултатът от проверката поставя под сериозно съмнение статистическите данни, с които се аргументират от МОН.       

Тук е уместно да бъдат зададени няколко въпроса: 

1. Как от МОН достигнаха до точните стойности на задължителните учебни часове в съответните страни предвид сложността на тяхното изчисление и множеството фактори, които трябва да бъдат включени – брой часове по учебни програми за всяка държава и етап на обучение, продължителност на учебните часове, брой учебни дни и други?  

2. Защо е използвана статистиката за учебната 2020/21 г., предвид че Eurydice са публикували доклад и за учебната 2021/22 г.? 

3. Защо за част от графиките е посочен източник Eurydice 2020/21, a за други Eurydice 2021/22? Т.е. имаме разнородни източници на информация, което предполага, че тя е използвана според това доколко е угодна, а не според фактора „съпоставимост“. 

Оказва се, че твърдението, че „българските ученици учат най-малко“ важи само за тези класове в начален етап, които имат 14 учебни седмици (15.09 до 31.05). Подобно поставяне под общ знаменател, което е аргументирано с неясни и съмнителни данни, може да подхожда на жълт сайт, но не и на институция с ранг на министерство. 

Българските ученици почиват най-дълго в Европа: 

В презентацията си МОН показват статистика с ваканциите в Европа за учебната 2021/22 г., а  отново като източник е посочен Eurydice (без уточнение кой доклад точно). Нужно е да уточним, че по-голямата част от данните за ваканциите на учениците в доклада за отделните държави нямат точно обозначен брой почивни дни и седмици, а само начална и крайна дата на отделните ваканции. Проверка на част от данните в таблицата показва някои разминавания, които отново поставят под въпрос цялостната достоверност на статистиката. 

В реда, който се отнася за България (оцветен в червено), сборът между броя на дните за ваканции извън лятната и седмиците от лятната ваканция (смятат се по 5 дни за всяка седмица) не е равен с посочените сборове в последната колона. В таблицата са посочени съответно 79, 94 и 108 почивни дни за различните образователни етапи през една учебна година и 16, 14, 11 седмици лятна ваканция. Но сборуването на стойностите в предходните две колони показва сериозно несъответствие – 71, 86 и 96 дни.

(Пример: 16 седмици х 5 + 16 дни = 96 почивни дни).

Още „по-задълбочена“ проверка в календара показва, че учениците от I до III клас няма да имат 16, а 14 седмици лятна ваканция, което прави статистическата грешка на МОН още по-голяма – 14 седмици лятна ваканция х 5 дни = 70 дни лятна ваканция. Прибавяме и 16-те почивни дни извън лятната ваканция и получаваме общо 86 почивни дни за една учебна година без съботите и неделите – разликата от 108 (според МОН) до 86 е 22 дни.  Дали това е допустима статистическа грешка? 

В статистиката на МОН за Италия са показани 12 седмици лятна ваканция, но това е усреднена стойност – максималната стойност показана в Eurydice е 14 седмици. Като добавим и 19 почивни дни извън ваканцията получаваме 89 почивни дни за една учебна година. Подобно е положението и с Румъния, където лятната ваканция продължава 14 седмици (по усреднената статистика на МОН са 13 седмици). Според МОН трябва да добавим 20 почивни дни от ваканции през учебната година (които при внимателно преброяване по календара се оказват 24). Така се оказва, че румънските ученици почиват максимално между 90 и 94 дни.  

Допуснати са грешки и в други редове от таблицата. Проверка в „The Organisation Primary and General Secondary Education 2021/22 Eurydice – Facts and Figures of School Time in Europe“ показва, че лятната ваканция в Кипър не е 10 (както посочват от МОН), а е 12 седмици. В Хърватия е 10 вместо посочените 9 седмици, в Естония не е 9, а е 12 седмици и т.н.   

От изложеното до тук стигаме до няколко извода. От МОН вероятно „неволно“ са допуснали грешки в статистиката, така че тя да подкрепя идеята им за удължаване на учебната година и твърдението, че „българските ученици учат най-малко [дни] и почиват най-дълго“. Вторият извод е, че стойностите за повечето държави (особено тези с най-високите и конкурентни на нас стойности) са усреднени. Така се затвърждава лъжливото впечатление, че ние сме рекордьор по най-много почивни дни през учебната година. Заключението е, че представените “статистически данни“ от родното министерство са компрометирани и не могат да имат тежестта на аргумент. 

Какво ни предлага МОН?  

В своето изявление Министерството на образованието променя коренно безсмисления дебат за промяна на учебната година. Става ясно, че въпросът вече не е „Дали?“, а с „Колко дни?“ ще бъде удължена тя. Въпреки множеството анкети, масовото недоволство на ученици, учители, родители и синдикати и като цяло негативното настроение на обществото към тази т.нар. „реформа“, МОН и медиите продължават да се държат сякаш срещу предложението няма никакъв отпор и съпротива.   

Това може да се види с просто око и от реакциите на въпросната публикация на страницата на МОН. Към 15.30 часа на 11 март 2022 г. те изглеждат ето така: 

От общо 557 реакции 396 са категорично негативни, а едва 135 одобряват. 

Към вече изложените компрометирани, неверни и селективно подбрани статистически данни, които освен това са с неточно посочен източник,  Министерството добавя и още един аргумент, който звучи абсурдно, обидно и не е подкрепен по абсолютно никакъв начин с доказателства: „При тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от причините е, че те не успяват да усвоят и затвърдят учебния материал в училище – нямат достатъчно време за упражнения, работа в групи и по проекти, а родителите им са принудени да плащат за частни уроци.” 

Според мен това не е аргумент в полза на т.нар. „реформа“, а самопризнание за абсолютната безизходица, в която се намира нашето образование. Подобни изказвания, които не са подкрепени с никакви статистически данни или реални аргументи, са допустими за някоя жълта медия, но не и за държавна институция от ранга на министерство.  

Предложението на МОН се свежда до три варианта, които имат едно общо нещо помежду си – учебната година да се удължи с 10 учебни дни за учениците от I до VI клас. Така краят на учебната година за учениците от I до III клас ще бъде на 15 юни, а за тези от IV до VI клас на 30 юни. Разликата между вариантите се състои в началната дата на учебната година, които са съответно 15, 7 и 1 септември. От МОН предвиждат допълнителни дни, които се добиват от по-ранното започване на годината, да бъдат добавени към другите ваканции през учебната година.  Тук изниква въпросът, чийто отговор категорично отсъства от изявлението на Министерството: Каква е ползата от цялата тази т.нар. „реформа“?  

Последствията от промяната на началото на учебната година и нейното удължаване са основно негативни – ще накъсаме учебното време, ще лишим българските семейства и учителите от почивка през септември, ще започваме в началото на горещия септември и ще стоим до по-късно през горещия юни за сметка на почивни дни през останалата част от годината, когато времето е много по благоприятно за учебни занятия и т.н.

(Аргументите против идеята за удължаване на учебната година съм разгледал подробно в статията “Безсмисленият дебат за началото на новата учебна година” – КЛИК  

Цялата „реформа“ прилича повече на „преливане от пусто в празно“. За пореден път от МОН не се опитват да лекуват „заболяването“ на българското образование, а неговите симптоми.  Свидетели сме на това как, въпреки категоричното противопоставяне на обществото, от образователното ведомство превръщат една фиктивна промяна във фиксидея, която налагат със сила. Отново виждаме как в Министерството нямат никакво намерение да се вслушат в мнението на учителите.  

Заключение: 

Изявлението на МОН от 10 март 2022 г. с предложените три варианта за удължаване на учебната година е абсурдно във всяка една своя част. Заглавието, което то носи е обидно за ученици, учители и родители, тъй като е невярно – българските ученици нито учат най-малко, нито почиват най-дълго (още по-малко това се отнася за учителите). Статистиката, данните, аргументацията, която е използвана е селективно, невярно и тенденциозно представена, за да манипулира общественото мнение – нещо, което нито една държавна институция никога не бива да си позволява.  

Бихме приветствали по-широко обществено обсъждане с представителство на замесените страни от всички области на страната. У мнозина учители в страната се създава впечатлението, че Министерството взима решения на принципа: “Събрахме се и реших”, като се вслушва само в гласа на подставени лакеи от столицата. Хубаво е, че се забелязват редица проблеми в образователната система, какъвто е натрупването на образователни дефицити, но е важно също така тези проблеми на бъдат анализирани на по-широка база – например учебни програми и държавни стандарти