1. Изяж първо жабата
Свърши най-трудната, най-досадната и най-неприятната задача в най-ранния възможен момент. Всеки от нас е преживявал неприятното усещане, когато над главата му виси неотменимо задължение. Особено когато изглежда, че задължението е вменено от външна за нас сила, а ученето често е именно такова. Стратегията на успешния ученик е тези задачи да се приоритизират и да бъдат извършени колкото се може по-рано. Така, освен удовлетворението за свършената работа, бихме спечелили и повече свободно време за любимите си занимания, необременено от отложената, но неотменима задача.
2. Направи си рутина
Чували ли сте златното правило, че половината от живота е планиране. То идва от организираните хора, които вярват, че редът е по-ценен от хаоса. Приведено към сферата на ученето, това означава, че ежедневието е планирано като серия от дейности, в които заниманията с наука заемат важно място. Като допълнителен съвет бих добавил да планирате времето, в което сте най-продуктивни и изпълнени с енергия, да бъде посветено на учене, но дори и да изберете друг период, с течение на времето мозъкът ви ще се адаптира и ще осигури желания от вас резултат. Но е важно да си определите конкретно време, което ще е посветено само на учене и на нищо друго!
Тези съвети можем да насочим към учениците си, ако сме дефинирали един от следните проблеми при тях – Десет вредни навика на учениците
3. Използвай активно припомняне
За съжаление, човешкият мозък не е флашка, на която можем да копираме информация с два клика на мишката. Всъщност съхраняването и обработването на информацията при нас хората е доста по-сложен процес. Дори за разума това, което четем, да изглежда важно, със съжаление можем да установим, че на следващия ден в паметта ни не е останало почти нищо. Ето защо е абсолютно необходимо по някакъв начин да покажем на мозъка си, че е необходимо информацията да бъде запаметена. Още древните гърци, чиято устна култура е била изключително подчинена на паметта, са открили средство за ефективно запомняне, наречено мнемоника. Един от тези похвати се нарича активно припомняне. В резюме този метод представлява горе-долу следното: след като прочетете пасаж, тема или страница, затворете книгата и си припомнете темата, подтемите, основните идеи или други ключови за текста аспекти. Не е необходимо да извиквате от краткосрочната си памет целия текст, освен ако не се готвите за театрално представление.
NB! Различни мнемотехники ще бъдат представени подробно в бъдеща статия!
4. Преговаряй периодично
Както всеки орган от човешкото тяло, така и мозъкът се нуждае от периодично натоварване, за да изпълнява желаните от нас функции. Ето защо съвестният ученик не учи стихийно и кампанийно, а предвидливо разполага ученето си във времето. Както стана ясно от горенаписаното, мозъкът ни не е съвършено средство за запомняне. За да остане информацията в него дълготрайно, е необходимо да преговаряме. Учените, занимаващи се с когнитивна наука, са установили, че са необходими около 5-6 преговора в определен интервал от време, за да запаметим дадена информация, особено ако не е чак толкова атрактивна, колкото поредната ваканция на Николета Лозанова.
5. Проверявайте себе си периодично
Много често срещан е синдромът на фалшивата самоувереност. Обикновено се проявява, когато текстът е разбран, прочетен е няколко пъти, а ученикът е решил, че това е достатъчно. Проблемът се появява обаче след няколко дни, когато е зададен устен въпрос или задача на контролна работа. Именно тогава се появява и фразата „Знам го, ама не мога да го кажа!“. На какво се дължи този феномен? На фалшивото чувство, че ученикът е достатъчно добре подготвен. Всъщност, за да се подготвим достатъчно добре за дадено изпитание, е необходимо да сме репетирали за него. Освен ако изпитването не е върху четене с разбиране, четенето с разбиране не е необходимата репетиция. Трябва сами да поставим себе си в изпитна ситуация. Така наречените флаш карти са примерен инструмент, който може да послужи за тази цел. (Повече информация по темата ще можете да получите в бъдещите ни статии!)