Автор: Явор Генов
От есента на миналата година (началото на тази учебна година) в обществото нашумя идеята да бъде променено началото на учебната година в България. Въпросът бе повдигнат от министъра на образованието Николай Денков и бързо се превърна в популярна тема. Под промяна министърът уточни, че става дума за по-ранно начало на учебната година – т.е. нейното удължаване. Идеята на проф. Денков беше съобщена пред медиите без да бъде конкретизирана с уговорката, че предстои „широк обществен дебат“, обмисляне, обсъждане, анализ и другите съпътстващи “дейности“. Естествено това доведе до куп реакции, спорове, (непоискани) съвети и най-различни идеи, които със себе си носят още куп промени в образователния процес.
В този материал ще изясня накратко несъстоятелността на идеята за по-ранното началото на учебната година като разгледам аргументацията двамата негови най-големи защитници – проф. Николай Денков и Диян Стаматов.
С колко точно да бъде удължена?
Според Николай Денков учебната година трябва да започне в първия понеделник от септември – т.е. на 5 септември. Когато изчисляваме реалните учебни дни (т.е. тези, в които ще има учебен процес) не броим денят на откриването на учебната година, съботите и неделите, както и денят на Съединението 6 септември. С предложението на Н. Денков реалното удължаване на учебното време е само със 7 дни.
Според Диян Стаматов учебната година трябва да започне на 1 септември, което ще доведе до увеличаване на реалното учебно време с 9 дни. При сравнението става ясно, че разминаването между двете предложения не е съществено по отношение на броя учебни дни, но ще окаже сериозно влияние върху датата, на която учителите и ръководствата ще трябва да започнат подготовка за учебната година и ще съкрати сериозно отпуските им. Най-вероятно те ще трябва да се завърнат в училище в разгара на отпускарския сезон и августовските жеги – между 15 и 22 август.
Аргументите на Николай Денков
В различни интервюта образователният министър изтъкна основните си аргументи за по-ранното започване на учебната година. Когато съберем основните твърдения от изказванията му дотук разбираме, че според него с удължаването на учебната година ще може да се наваксат обучителните пропуски от дългото онлайн обучение, ще има повече време за преподаване и усвояване на учебното съдържание, за упражнения и за ваканции. Освен това той смята, че тъй като времето през септември е хубаво това предразполага към повече занимания на открито. Не на последно място проф. Денков изтъква, че удължаването на учебната година ще даде повече време за преговор. А в едно от интервютата той задава риторичен въпрос: „Кое е по-важно – септемврийското море или образованието?“.
Всичко изброено звучи много благородно и полезно за учениците, но на първо четене изникват два основни въпроса:
- Кое от изброените да се направи по-напред за 7/9 дни?
- Какво е мнението на туристически бранш, родителите и учителите относно риторичния въпрос на проф. Денков?
Аргументите на Диян Стаматов
В интервюта пред различни медии и в дълъг пост на фейсбук профила си от 29 ноември популярният столичен директор Диян Стаматов поставя въпроса за по-ранно начало на учебната година като изтъква, че от това ще спечелят учениците. Стаматов излага аргументи в двете посоки като призовава към обществено обсъждане, но ясно личи, че той е по-скоро привърженик на промяната, инициирана от МОН.
В своето изложение той подкрепя промяната с уговорката да има „разумно, ново разпределение на учебното време, с по-голяма зимна ваканция, която да даде възможност за гъвкавост при ползване за наличие на сериозни грипни вълни, студени зими и замръзнали пътища. С начало на втори учебен срок след края на зимната ваканция. С изпитна седмица през юни с концентриране на изпити като ДЗИ, НВО 7 клас, 10 клас, 8 клас (изпитна ваканция)“. Стаматов посочва, че 15 септември е наложен като дата заради „спецификата на страната като аграрна икономика“ в миналото. Подобно изказване е меко казано несериозно предвид, че през последните 30 години България не е станала по-малко аграрна държава – земеделието е един от ключовите отрасли, в което няма нищо лошо. Нито пък се е превърнала в индустриален, технологичен или икономически „тигър“, който коренно е променил спецификата на стопанската си система. Той изтъква и, че новото разпределение ще засегне и ВУЗ-овете и ще даде възможност на студентите да се включат в бригади за работа в чужбина – въпреки ,че и сега не са възпрепятствани особено.
В своите аргументи Николай Денков и Диян Стаматов имат и две допирни точки. Едната е относно „евтиното септемврийско море“, а другата е, че с по-ранното започване на учебната и евентуално по-дългата зимна ваканция училищата ще спестят от бюджета си за ток и парно.
Контрааргументи или защо дебатът за началото на учебната година е безсмислен?
- Седем или девет дни за кое по-напред?
Простата аритметика показва, че с тази „реформа“ учебната година ще се удължи с една или две учебни седмици, които едва ли ще решат проблемите на българското образование. Всички дейности, които изрежда проф. Денков са много хубави, но на практика в тези дни ще може да се случат само една или две от тях. Идеята, че времето може да се използва за по-дълъг преговор също не звучи сериозно. През последните години в методиката се наложи разбирането, че в дните за преговор не се „учат наново“ и припомнят предметни знания. А по-скоро в двете седмици до края на септември се тренират умения, провежда се адаптация към училищна среда и накрая се провеждат входни нива (които в някои училища вече отпадат като ненужни или оценките не се зачитат при оформянето в края на срока), в които основна част от задачите са за умения и малка част за предметно знание от изминалата година. При това положение удължаването на „преговора“ с една седмица изглежда съвсем излишно. Смешно е да се смята, че дефицитите от онлайн обучението, които са натрупани през последните две години ще бъдат наваксани с тези 7 или 9 дни. От друга страна твърдението, че намаляването на ваканцията ще „даде възможност за повече ваканции“ само по себе си е оксиморон и ни насочва към следващият контрааргумент.
- Полезни ли са повече и по-дълги ваканции през учебната година?
Предложението на Диян Стаматов намаляването на лятната ваканция да се обвърже с по-дълги и повече ваканции през първия и втория срок според мен е лишено от логика. Съвременното светско образование „трябва да дава практически и научни знания и подготвя младежите за живота“. В колко професии в реалния живот работните дни се редуват с чести и дълги отпуски? Средностатистическият работник разполага с 20 дни, които обикновено използва на два до три пъти в година. Къде отива връзката между реалният живот и образованието? Но ако това звучи прекалено буквално и наивно има и друга причина – честото преминаване от работен в почивен режим намалява работоспособността и желанието за учене на учениците. И ако нашите образователни експерти следят настроенията на ученици и родители през последните години трябва да знаят това много добре. Редуването на ОРЕС и присъствено обучение за много от учащите беше редуване на ваканция с учебни дни. Това доведе до рязък спад в мотивацията и работоспособността им. „Синдромът на предваканционното и постваканционното настроение у учениците“ е познат за всеки действащ учител. То се състои в напълно „отпускане“ и нежелание за учене при наближаваща ваканция и бавно навлизане в учебен ритъм след ваканция. В следствие от това удължаването и раздробяването на ваканциите през учебната година за сметка на дълъг и пълноценен отдих през лятото ще има изключително негативен ефект не само върху учениците, но и върху учителите.
Друг от аргументите сочи, че с допълнителните дни ще могат да се предвиди време за дървени и грипни ваканции. В програмата на учебната година до сега винаги е имало минимум една седмица, която е предвидена за извънредни ситуации. След интегрирането на онлайн обучението още Красимир Вълчев ясно заяви, че подобно нещо като грипна ваканция вече няма да има. Относно т. нар. „дървени ваканции“ лично аз не си спомням да е имало такава от около 14 години. Последната дървена ваканция беше обявена, не поради екстремни климатични условия, а поради проблеми с доставките на газ и отоплението. Та за какви нужни допълнителни дни говорим тук?
- Наистина ли почиваме толкова много и тръгваме последни на училище?
В едно от изказванията си пред медиите образователният министър твърди, че „българските ученици вероятно започват най-късно в Европа“, което според него води до два проблема – по-малко реални учебни седмици и по-малко ваканции. Ето тук става ясно, че проф. Денков не си е проверил фактите, защото една проста проверка в доклада на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (The Organization of School Time in Europe. Primary and General Secondary Education 2021/2022) показва, че последни тръгват на училище учениците в Малта – 29 септември. Относно „отнемането от ваканция, за да има ваканции“ вече изяснихме, но от другото твърдение става ясно, че според министъра на образованието явно броят на учебните дни в българските училища е недостатъчен или по-малък отколкото в останалите европейски страни. Статистиката показва, че броят на учебните дни в България е 179, което за Европа е „златната среда“, тъй като в останалите страни те варират средно от 170 до 190.
Поглед върху началото на учебната година в другите европейски страни показва, че повечето държави започват в началото на септември (тази година 13 държави/региони в Европа са започнали на 1 септември). Най-рано започват училище във Финландия и Дания (началото на август), където и климата е доста по-хладен. В Германия, въпреки че официалното начало е определено за 1 август в различните области (лендери/länder) учебната година започва между 2 август и 14 септември. В Южна Европа повечето държави стартират в средата на септември – Гърция, Испания, Португалия, Кипър, Албания, Румъния, Турция и др. Към групата на „мързеливите южняци“ парадоксално се числи и Люксембург (15 септември) – държавата, която е известна с най-високите учителски заплати в Европа.
Може би не е случайно, че точно в Южна Европа лятната ваканция е по-дълга, а в Северна Европа започват през август? Дали няма общо с климата?
- Географското положение, климатът, икономиите и „септемврийското море“.
Началото на учебната година на 15 септември не е избрано само заради „аграрната икономика“ на България. В началото на септември в България е все още лято, повечето училища и класни стаи са с южно изложение (вероятно по икономически причини), което ги прави непоносимо горещи през летните месеци – в това число и през юни. А ако министъра не вярва в това може да заповяда в края на август-началото на септември и да участва в подготовката на учебната година в хранилище, което е на третия етаж с южно изложение – шегувам се естествено. Всеки учител знае, че подготовката за началото на годината се провежда в приземните етажи, прохладните фоайета и усойните кьошета на родните училища. Да прибавим към този огнен ад още 500 – 900 младежи би било непоносимо за всички.
Всеки седмокласник с базови знания по география е наясно, че климата в Европа е предимно умерен, а в южните части субтропичен. Умереният климат бива два основни вида – океански и континентален. Океанският е характерен за Западна и Централна Европа с прохладно лято и мека зима, както и повече валежи, което обуславя възможността там учебната година да започва по-рано, а футболните първенства почти да не спират през зимата. Континенталният е характерен за Източна Европа с горещо сухо лято и мразовита зима, което води до екстремни температури през двата сезона. Естествено това нямаше да има значение за нас, ако всички работехме/учехме на климатици.
„Септемврийското море“ е другата болезнена тема, която няма как да пропусна. Всеки, който има минимални познания за стопанството на България знае, че освен „аграрна“ тя е и туристическа страна. За жалост през последните години туристическият бранш пострада много заради пандемията, а и не само. Летният туристически сезон за чуждестранните туристи става все по-къс през последните години и ролята на българските „септемврийски туристи“ става все по-важна за бранша. По-ранното начало на учебната година няма да зачеркне само учителите от списъка с потенциални клиенти, но и всички български семейства, в които има ученици – т.е. по-голямата част от тях. Тук проблемът вече не е само затова дали учители, родители и ученици ще жертваме част от почивката си. Той придобива икономически размери и нанася удар на цял стопански отрасъл.
По отношение на икономиката Денков и Стаматов изтъкват, че промяната ще доведе до икономия на средства за парно и ток, но колко реално ще бъде спестено от 7 или 9 дни. И дали въобще ще бъдат спестени толкова дни след като те няма да се ползват само за ваканции?
- Постоянните промени, приспособяване и непредвидимост.
От март 2020 г. ние се намираме в процес на постоянни промени, които често се случват „от днес за утре“. Това води до свръх натоварване на педагогическите специалисти, които в условията на пълна непредвидимост на събитията трябва да планират адекватен и обективен учебен процес. И в термина „учебен процес“ въобще не включвам цялата бумащина, документация и неприсъщи за учителите дейности (като тестване на ученици), с които те са натоварени и отнемат от времето за ефективна подготовка и обучение. Резултатът е натрупване на умора и сериозна де мотивация на ученици и учители.
Промяна на началото на учебната година ще повлече със себе си напълно нова организация на учебната година. А предвид, че сме в процес на „обмисляне, обсъждане, анализ и т.н.“ разни други “дейности“, вероятно решението и за тази “реформа“ ще бъде взето твърде късно. Това ще доведе нейното скоростно разработване от МОН, преди августовските отпуски. Тя ще бъде още по-скоростно спусната за подготвяне към училищата вероятно в средата на август. Това от своя страна ще изисква още повече усилия за подготовка и планиране, по-малко време за почивка, невъзможност да се използват натрупани отпуски и завръщане на работа в средата на горещия август – т.е. едно ново претоварване на системата и още непредвидимост, когато всички очакват връщане към нормалност, успокоение и отмора. Като казвам отмора нямам предвид 4 допълнителни дни между двата срока, а дълъг отдих, в който педагогическите специалисти да се откъснат от работните си ангажименти и наистина да си починат.
Всички тези събития се случват на фона на току завършилата „голяма реформа“ в образованието с навлизането на нови учебни програми и профилирана подготовка, които тепърва ще трябва да доказват своята ефективност. Тази година ще се провеждат и първите Държавни зрелостни изпити по новия формат, което буди сериозни притеснения и напрежение у зрелостници и техните учители. В същото време всички продължават да говорят за нужда от „реформа в образованието“, но до тук получаваме само усложняване на образованието. Лично аз съм привърженик на максимата, че колкото по-прост е един механизъм, толкова по-ефективен е той.
Заключение
Удължаването на учебната година и промяната на началната ѝ дата е напълно безсмислено. В общественото пространство то е представено като лекарство, с което ще решим едва ли не всички проблеми на българското образование, но от изложеното до тук става ясно, че това е по-скоро поредната промяна „на парче“. Според мен тази тема измества фокуса от реалните проблеми на образователната система – финансирането на училищата, ефективността на обучението, претоварването на учителите с административна работа, модернизиране на учебните програми, проблемите с липсата на реални наказания за превенция на отсъствия и нарушаване на дисциплината и агресия; мотивацията, квалификацията и заплащането на учителите и още много други.
Идеята за удължаването на учебната година оставя впечатлението, че МОН се води от разбирането, че щом се повишават учителските заплати, значи трябва да се увеличат и учителските задължения/работно време – нещо, което сякаш и обществото възприема с ехидна усмивка. Държа да отбележа, че „великите повишения“, за които се тръби в медийното пространство не са увеличаване, а ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ на учителската заплата, която в момента повишаващата се инфлация изяжда. Ако от министерството искат да подмладят учителския състав като привлекат мотивирани и кадърни(а не братовчеди, съпруги, любовници и учинайки) млади хора в застаряващата система и искат да задържат тези, които работят в нея от скоро трябва да адресират този проблем – защото без педагогически специалисти скоро няма да има какво да „реформират“. Моят съвет към МОН е да се фокусират върху истинските проблеми на образователната ни система, а не да хвърлят прах в очите като повдигат безсмислен дебат за началото на учебната година.
