За огромна радост на българската сцена през последните години все по-често излизат стойностни филми. От онези, които първо очакваш с трепет, после те хващат за гърлото и накрая те пускат треперещ от емоция с една единствена мисъл:  

– Трябва да го гледам още веднъж! Дали не пропуснах нещо!? 

За жалост те са като падащи звезди. Проблясват ярко, но за кратко на големия екран и после трябва дълго да се взираме и да се надяваме да ги видим отново. Ето, че още един от тези се появи и това е Петя на моята Петя.   

Без да съм кино или литературен критик знам едно нещо – истинската художествена творба всеки я разбира различно за себе си. И колкото повече различни прочита има една творба, толкова по-велика е тя. Ето тук ще ви разкажа за нея през погледа на един учител. 

В шедьовъра на Александър Косев всеки ще намери поне един житейски проблем, с който се е сблъсквал. Независимо дали е тийнейджър, учител, родител или просто човек, който се е борил със системата и не е победител (А ако сте, още по-добре.).  

Филмът е наситен с толкова смисъл, че няма как да не откриете себе си в него особено, ако сте учител. За нас той носи един особен заряд от смесени чувства. Тъга и разочарование, защото по един прост и ненатрапчив начин са подчертани бюрократичните недъзи на системата, от която сме част и за която съзнателно или не ние допринасяме – чрез своите избори и чрез битките, които не водим. В него са загатнати клишираните речи, вечните реформи, „европроектите“ и “панацеята” наречена дигитализация. Провокира спомени за енергията и идеализма, с които всеки младеж се е захванал с призванието да бъде учител, но и за компромисите, които е направил, пътите, в които се е пречупил. Не се е отказал, но нещо в него се е променило, нещо в него се е примирило. За пътите, в които сме грешили и не сме се извинили. Когато си казваме “можех да направя повече” или когато се окаже, че усилията са били напразни.  

Но напомня и за пътите, в които сме вдъхновявали, в които сме запалвали буйни огньове и факели. За всички родители и ученици, на които сме помогнали, успокоили, упътили. За всички онези ситуации, в които сме запазили хладнокръвие, подходили сме с чувство за хумор или просто сме били търпеливи и човечни, вместо твърде критични и изискващи. За битките, които сме спечелили. За колегите, с които сме си помагали. Когато накрая всичко си е струвало! 

Независимо дали използва мултимедия, електронен дневник и презентация или тебешир, дъска, хартиен учебник и молив от социализма до наши дни  всеки учител е призван, всяка учебна година да открива своята Петя и да се бори заедно с нея. Без значение дали накрая ще спечели, защото по-важни от всеки урок за нови знания е отстояването на принципите, идеалите и личният пример. Всяко поколение се бори със стените на своите ограничения, a въпросът пред учителите е дали ще бъдат „поредната тухла в стената“? А ако сте учител и още не сте осъзнали, че всичко това ви се е случило най-добре тръгвайте към киното.  

Послепис: Адмирации и поклон пред продуцента на филма Николай Урумов и неговия екип, които се обърнаха към всички български училища с образователно видео посветено на Петя Дубарова, което можете да видите тук – https://www.youtube.com/watch?v=E2J3xA1KLck .

А също така и с призив към учениците да посетят кино прожекциите на филма при специални условия– за групови посещения от минимум 15 ученици в делнични дни преди 17.00 часа са определени цени на билетите в киносалоните между 6 и 7 лева.