Първа част!

Време за четене – 3 минути

Във всяка средностатистическа класна стая можем да срещнем различни по характер и по мисловна нагласа ученици. На предните чинове обикновено сядат тези, които винаги са подготвени, прилежно са написали домашните си и лесно си спомнят важните понятия от по-предните страници на тетрадката за работа в клас. Тези ученици обикновено са развили успешни навици за учене, но за съжаление, често съставят не повече от 20% от ученическия клас. В по-често преобладаващите случаи имаме работа с голяма група от хора, които бързо забравят информацията, трудно откриват връзки между понятията, имат проблем при откриването на модели и закономерности. Затова, вместо да отметнем с ръка, произнасяйки присъдата „Те толкова си могат“, не е лошо да обърнем внимание на учениците си върху принципите за успешно учене и вредните навици, които го възпрепятстват. 

1. Пасивно четене и препрочитане 

Освен ако не четем за удоволствие или приспиване, механичното четене и препрочитане няма кой знае колко големи ползи за дълготрайното запаметяване на информацията. Естествено, без да сме прочели материала, няма как да го научим, но четенето само по себе си не е достатъчно, ако периодично не затваряме учебника и не си припомняме основните акценти и идеи от прочетеното.  За да прехвърлим информацията в дълготрайната си памет, дори това не е достатъчно, но за това ще стане дума в следващите точки. 

2. Наблягане върху подчертаването и оцветяването  

Този проблем може да бъде разгледан поне от два аспекта. Първият се състои в невъзможността да се открои важната информация. Ако повече от половината текст е подчертан, тогава имате проблем.  Вторият аспект е свързан със заблудата, че подчертавайки пасажи от текста, прехвърляме информацията в мозъка си. Реално, това, което правим, е да движим периодично ръката си, съсипвайки учебника си. Разбира се, малко маркировка тук-там подпомага разбирането на основните акценти, но ако разчитате на подчертаването като средство за запаметяване, ви трябва друго средство, чрез което да се уверите, че информацията е вече в мозъка ви. 

3. Фокус върху резултата, а не върху метода 

Това е един от най-лошите навици, които учениците проявяват. Идеята на образованието е да възпита алгоритмичен подход към решаването на проблеми. Достигането до решение трябва да бъде обмислено стъпка по стъпка, за да може подходът да бъде прехвърлен при решаването на друг проблем. Например ако решавате задача по математика и достигнете до отговора от последните страници на учебника, но нямате никаква идея как и защо сте стигнали до него… Тогава имате проблем! Ако оценката за задачата е по-важна от уменията за решаване на задачи … също! 

4. Учене в последната минута 

Ако се чудите защо това трябва да се избягва, пробвайте следното. Тренирайте само един път месечно с най-големите тежести във фитнеса. Най-вероятно тялото ви ще ви санкционира и последствията няма да са приятни. Както всеки орган от човешкото тяло, така и мозъкът има нужда от постепенни и постоянни натоварвания. Всяка наша част може да понесе ограничено натоварване за лимитиран период от време. Затова ученето в последния момент не е добра идея. 

5. Решаване на задачи от един и същи тип, които не представляват вече предизвикателство 

Ако приемем, че контролната работа е съставена от разнороден тип задачи, упражняването само на един от тях не е добра идея. Особено ако вече сме сигурни, че знаем как да ги решим. Причината да ходим на училище и да учим  въобще, е да придобиваме нови знания и умения, а не само да упражняваме наученото. Затова с по-голям приоритет трябва да е трудното, а не лесното. 

Още по темата за предизвикателствата пред учениците: