Една много интересна статия, която ни показва едно от вълнуващите събития, съпътстващи тържествата по случай патронна седмица на училището! Приятно четене, заслужава си! 🙂
На 11 май се навършват 179 г. от рождението на Стефан Караджа – български национален герой и патрон на нашето училище. Датата е свързана и още една годишнина – 89 години от основаването на ОУ „Стефан Караджа“ град Добрич. По този повод реших, че е редно патронната седмица да започне с нещо, което да напомни на всички нас – учители и ученици, историята на този велик мъж. Докато обсъждах с колегите идеята си за ден, посветен на нашия патрон, няколко ученика от четвърти клас дойдоха при мен и ми казаха, че ще бъде добре ако направим „Аз обичам България“. Излишно е да казва, че тяхното желание бързо стана и мое.
В следващите седмици започнаха честите ни с сбирки с учениците от 4а клас, с които в междучасията обсъждахме какво трябва да включим и какво не в подготвяната викторина. Имаше задачки от мен към тях и по-приятно от тях към мен.
Дойде дългоочакваният момент – 7 май, ден първи от нашата патронна седмица. Като по филмите сформирахме отборите в последния момент – в коридорите на училището през голямото междучасие. Във всеки от тях имаше по един представител на 4, 5, 6 и 7 клас.
Състазанието започна с кръг, който бяхме нарекли „В училище“. В него отборите трябваше да познаят по една десетбуквена дума – „независима“ и „родолюбива“. За целта всеки участник отговори на два въпроса, свързани с миналото, географията и традициите на българите, като един от въпросите бе логически. При всеки верен отговор се отваряше по една буква. С малка преднина за отбора на Живодар (4 клас), Константин (5 клас), Седеф (6 клас) и Даниела (7 клас) завърши този кръг.
Тук е момента да отбележа и нещо много важно – както се вижда и от снимките залата беше пълна с ученици от почти всички класове. От самото начало до края на нашата викторина имаше агитки, които подкрепяха единия или другия отбор – радваха се и се ядосваха с тях. Лично за мен това бе най-големия успех.
Но да се върнем към нашите игри. Станимир и Поля от 4а клас изработиха колело на късмета, за което съм им безкрайно благодарен. То естествено влезе в нашето събитие и се превърна в главен герой на втори кръг. Да си призная честно беше трудно да решим какво да включва той. Тук на помощ дойде г-жа Станева със своите съвети и напътствия. В крайна сметка пред двата отбора бе поставена следната задача – по
„разказ“ на дадена историческа личност да познаят коя е тя и по едно кратко описание да познаят празник, който ни отличава от всички други хора в света. Тук силите бяха изравнени – по два верни отговора от отбор. Крайният изход от кръга реши Колелото на късмета – победата е за втория отбор в състав – Димитър (4 клас), Мартин (5 клас), Преслава (6 клас) и Жаклин (7 клас).
С равенство от двете игри започна нашето „Букварче мое“. Със завързани очи участниците получиха по една буква. С тях трябваше да напишат колкото се може повече думи, така че отбора срещу тях да може да ги прочете. Тук бе може би най-забавната част. Всеки отнякъде подвикваше коя буква къде да отиде, коя дума да се изпише, а публиката… просто изпадна в блажено щастие и искрен смях.
Макар в този кръг победителя отново да бе с минимална преднина, само от една точка, всеки отбор се виждаше като победител.
Финалният кръг бе „Рожден ден“. Тъй като в първия отбор имахме наистина рожденик – Константин, всички в залата го поздравихме с песничка. За 3 минути и 13 секунди минахме през всичко – история, география, спорт, велики личности, постижения и още много теми, обединени в различни въпроси. След изтичането на времето залата се „разтресе“ от гръмналия подарък.
Победителите в състезанието Димитър (4 клас), Мартин (5 клас), Преслава (6 клас) и Жаклин (7 клас) получиха подаръци, златни медали и грамоти. Техните достойни противници също получиха подаръци и грамоти.
Тук е момента да израза своята искрена благодарност към участниците Живодар от 4а клас, Димитър от 4б клас, Мартин и Константин от 5а клас, Преслава и Седеф от 6а клас и Даниела и Жаклин от 7а клас. Също така искам да благодаря и на две деца, без които това състезание наистина, без да преувеличавам, нямаше да бъде възможно – нашите водещи Поля и Станимир от 4а клас.
Исках да разкажа за състезанието ни не защото беше най-великото в историята на българското образование. Не защото беше най-успешното нещо, което сме правили в училище, а защото изпълни моята цел в училище – децата да раждат идея, а аз да им помогна, до колкото мога, за нейното изпълнение. А прибавяйки към това и усмивките по лицата на всички, детската радост и множеството прегръдки, които получих в началото и края на състезанието картинката придоби завършен вид. И както казаха децата „Ние обичаме България!“.
Светослав Георгиев
Учител по история и география в ОУ „Стефан Караджа“, гр. Добрич
