Стъпка 3. Индивидуален подход (към всяко дете и семейство)
На първия учебен ден г-н Морисън споделя с учениците някои свои стратегии, с които ще включи и техните родители. Казва на децата, че ще се обажда на родителите им по телефона, за да им разказва за техния индивидуален напредък. Един ден след часовете, ученичка от по-горен клас влиза в стаята: „Здравейте, г-н Морисън, аз съм Мария, сестрата на Теди. Теди е разстроена, защото Вие сте казали, че ще се обаждате по телефона вкъщи, но нашите родители не говорят английски език.“ „О, не съм знаел.“ – казва г-н Морисън.
Очевидно г-н Морисън не е предвидил този сценарий. Но Мария му предлага решение. „Аз мога да съм Ваш преводач.“ И се разбират той да се обади още същата вечер.
Всяко семейство на Ваш ученик е уникално по своята същност и е важно да подходите индивидуално към всяко едно от тях.
Разберете как за родителите е най-удобно да комуникират с Вас. Ако родителите не желаят да предоставят телефонните си номера, има редица апликации за изпращане на съобщение през телефон или компютър.
Освен това е важно учителят да има предвид и други особености на домашната среда – наличието на компютър и интернет връзка, умение на родителите да използват технологиите и т.н.
Ако са съобразени особеностите дотук, естествено бихте достигнали до следващата стъпка – открит диалог.
Стъпка 4. Диалог
Като част от стратегията си да осъществи диалог с родителите на децата от неговия клас, г-н Морисън решава да им се обажда по телефона и да споделя с тях напредъка на детето им. Следейки своя план, той се обажда на родителите веднъж на всеки 3-4 седмици. Започва всеки разговор с това, че за него е удоволствие да има сина им/дъщеря им в класа си. След това споделя позитивните неща, които е наблюдавал при детето или конкретен момент от изминалия ден/седмица. Напр.: „Истинско удоволствие е за мен да мога да работя с Джъстин. Днес той беше много кооперативен и помогна на друго дете от класа, което се затрудняваше с решението на една задача по математика.“
Когато г-н Морисън дава личния си телефонен номер на един родител, въпросният татко е много изненадан и споделя, че досега никой друг учител не е бил толкова открит с него.
Най-важният елемент от партньорството с родителите е комуникацията, която е постоянна и се случва достатъчно често, която е на разбираем език и във формат, който е удобен както за родителите, така и за учителя (Epshtein, 2004).
Учителите трябва да бъдат непредубедени и толерантни, да демонстрират уважение и да слушат родителите като се стараят да разберат гледната им точка.
Регулярните телефонни обаждания са много ефективна стратегия за осъществяване на диалог с родителите. След като започне разговора с позитивен коментар, добре е учителят да задава отворени въпроси. Активното слушане позволява на родителите да се почувстват по-спокойни да споделят своята визия за нещата. За да се случи това, учителите могат да повторят родителските твърдения с цел да потвърдят тяхната правота или пък да проверят дали правилно са разбрали. След това могат да отправят своите предложения към родителите за работа вкъщи. (Напр. детето се нуждае от повече работа по математика. Учителят предлага игри и занятия за вкъщи, които родителят може да направи заедно с детето).
По време на разговора е добре учителят да си води записки. Това ще му помогне за бъдещото планиране на дейностите с това конкретно дете, както и ще служи за основа за проследяване на процеса и оценка на това до колко тази стратегия е ефективна (доколко родителите откликват, какъв да бъде тона на разговора и посоката му и т.н.). Много учители оценяват възможността да поговорят с учителя на тяхното дете и да споделят своето виждане за развитието му.
След въвеждане на тази стратегия се случва ученици, които са били притеснени, че учителят ще се обади у дома, да очакват с нетърпение обаждането му, след като вече са били похвалени и поощрени след първия подобен разговор.
Създаването на възможност за открита комуникация може да е особено ценно за родителите на децата с обучителни трудности. Учителите могат с изненада да забележат, че много от тези родители никога до сега не са имали възможността да споделят опита и знанията си с учителите – другите възрастни, които са част от образованието на техните деца.
Родителите на деца с допълнителни нужди ще приветстват тези усилия на учителя, защото за тях това е възможност да говорят открито за силните страни на детето и неговите потребности.
Писането на съобщения, изпращането на имейли и регулярните срещи с родителите демонстрират ниво на уважение и ангажирането в подобен диалог може да е една невероятно ефективна практика.
източник – http://priobshti.se
Съвети – Как да подходим в работата си към ученици с дислексия!
){kind=link}