Интервю в 1 стр., 4 мин. време за четене!

Още интересни интервюта


Разкажи ни за себе си в пет изречения: 

Тази есен за втори път ще вляза в класната стая, сбъдвайки детската си мечта – да бъда учител.  В свободното си време се занимавам с йога, катеря планини, а през останалото – чета.

На този етап, мястото, където съм прекараал съзнателната и по-голяма част от живота си, е училището. Обичам въздуха, който се носи в училищната сграда, енергията, която блика от заразителния смях на учениците, усещането да си сред толкова чисти и млади души е неописуемо, като наркотик.

 

Защо избра да си учител: 

Предпочитам да вярвам, че професията е избрала мен или че е просто съдба, защото не си спомням момента, в който съм решила да бъда учител, или такъв, в който не съм искала да бъда учител – просто знаех, че ще съм.

Всичко, което съм правила, всичко, което ме е движило напред през годините всъщност ме е приближаваше до класната стая, сред учениците. Не мога, а и не искам да си представям какво ще правя, ако не съм в училище, какво ще правя вкъщи, ако не трябва да се подготвям за часове – защото няма друго. То е като част от мен – преподаването и ученето.

Как се справяш с предизвикателствата в училище:

Трдуно. С много усилия, упоритост и воля. Много често, когато умората натежи, когато отчаянито ми се засили през ума ми за момент преминава мисълата да се откажа, да се махна – от училище, от учениците, да се откажа от професията.

Но някак бързо ми минава. Когато вляза в час, когато поговоря с учениците, когато само ги погледна как пишат и се старатят, тогава знам – няма къде другаде да ида, знам, че това е моето място и си заслужава всяко усилие, всяко лишение, всяка минута отдаденост.

Сподели с нас хубав момент/моменти от училище или нещо за твоите ученици (твой час, събитие, просто интересен момент):

В края на първата си учебна година преди да раздам бележниците с осмокласниците си говорехме за взаимоотношенията между учители и ученици. Разказвах им как всеки от нас има различни роли, през които преминава в живота си, както и ежедневно и затова как не бива да съдим останалите заради понякога прибързаните им действия и думи.

Тогава в края на моето лирическо отклонение една ученичка стана и ми каза следното: „Госпожо, толкова сте мъничка, а толкова мъдри неща ни говорите“. В този момент очите ми се насълзиха, смутих се и цялата умора и напрежение от изминала учебна година отмина. Разбрах, че всичко до този момент е имало смисъл само заради този момент.

Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?

Бих променила атмосферата в образователната система – манталитета на учителя и отношението към учителя.

Днес навсякъде се твърди, че по-високите заплати ще привлекат младите хора в системата. Но не смятам, че е така. Смятам, че отношението към човека и работата е това, което го кара да остане в професията и да се раздава в задълженията си.

Системата е пренатоварена, стресът е прекалено голям, а много често това обезкуражава новите хора, навлизащи в нея и знаещи, че имат безброй възможности. Много често самите учителски колективи и ръководството подценяват значението на човешкия фактор. Подценява се моралната подкрепа, която могат да си оказват хората взаимно. Усилията на хората не се ценят, а това смазва младите хора.

Оказва се, че в системата всеки учител е сам за себе си, а да оставиш тепърва „прохождащ учител“ сам е равносилно на това да го уволниш.

Основната мисия на всеки учител според теб е?

Основната мисия на учителя е да преподава човечност.На първо място учителите изграждат личности, а след това преподават знания.

Как би мотивирал/а някого да стане учител?

Това е единственото нещо, което ти позволява да оставиш смислена и значима следа след себе си.


Светослав Георгиев – “Целта ми е учениците да видят своето, нашето бъдеще”

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here