Да, всички сме работили или работим с деца, които имат специални образователни потребности и в частност дислексия. Съвсем ясно е, че искаме да им помогнем и никой от нас не смята, че няма как да се справи с тях. Често просто не знаем как да подходим, защото не сме обучени за това.

Не само ние се чувстваме така. 74% от преподавателите във Великобритания не смятат, че първоначалното обучение за учители им е дало достатъчно умения да разпознават дислексията и да работят качествено с такива деца. Това се споделя и от родителите, за които този проблем не се разпознава.

Тук със сигурност не ви казваме “как се прави”, но се опитваме да ви дадем няколко съвета, които може би ще се окажат полезни. 

Не не последно място – дислексията не е голяма пречка! Все пак и Чърчил е бил дислектик, а всички знаем какво място заема в историята. 😉


  1. Давайте награди за постижения:

Някои ученици с дислексия може би се чувстват в неравностойно положение. Критиките към тяхната работа може да направят нещата по-сложни. Вместо това, винаги ги поощрявайте за определен напредък. Няма значение колко незначително или колко тревиално може да звучи или изглежда това.

2. Избягвайте четенето на висок глас: 

Въпреки че четенето на висок глас може да направи чудеса за увереността и компетентността на детето, то не е добра идея за учениците с дислексия. Ако те прочетат неправилно или изпуснат дума, това може да доведе до смущение.

3. Не очаквайте много писмени работи от него:

За един ученик с дислексия е трудно да структурира и напише мислите си на лист хартия. Това не означава, че той е по-малко интелигентен от другите. Помислете за друг начин, по който можете да разберете за идеите и възможностите му и не очаквайте от него голямо количество писмени работи.

4. Избягвайте да изисквате от тях да преписват текст:

Отново, този метод може да бъде много полезен за голяма част от учениците, но не и за дислектиците. Вместо това можете да им дадете разпечатки, да подчертаете ключови части, да направите малки рисунки, за да направите ученето за тях по-лесно.

5. Приемете работа написана на компютър:

Позволете им да представят работа, която е направена на компютър. Инструментите за проверка на правописа могат да помогнат за подобряване на уменията им по граматика и пунктуация.

 

6. Насърчавайте вербалната комуникация: 

Може би ще откриете колко по-лесно е за тях да обясняват устно различни неща. Давайте им възможност да задават и отговарят на въпроси устно, а не писмено.

7. Обсъждайте задачите и дейностите:

Писаните обяснения и инструкции не винаги могат да бъдат правилно разбрани и извършени от тях. За да ви разберат, използвайте думи и визуализация.

8. Осигурете им листи от типа “стъпка по стъпка”:

Когато дойде време за задаване на домашна работа, постарайте се винаги да имате ръководство “стъпка по стъпка” за тях. То трябва да съдържа номерирани стъпките, които са нужни за изпълнение на задачата последователно.

9. Не мислете, че те са мързеливи: 

Хората с дислексия попринцип имат проблем с фокусирането, когато говорим за четенете, писане и слушане. Те трябва да работят по-усилено, за да постигнат по-малки количества свършена работа. Не бъркайте това с мързел.

Ето какво казва Том Круз по този въпрос. Да, той също има дислексия! 

„Трябваше да се упражнявам върху това, как да задържам вниманието си. Така се научих да си представям какво чета, за да мога да го разбера.”

10. Добавяйте цветове и илюстрации: 

Всеки път, когато пишете нещо, променяйте цветовете в края на всеки ред, за да помогнете на учениците с дислексия да разграничават параграфите от изреченията. Илюстрациите също могат да улеснят хората с дислексия, за да разберат какво имате предвид.

Надяваме се, че сме Ви били полезни 🙂 


11 предложения за използване на телефоните в училище! (обновено)

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here