Бистра Стефанова е учител по история и учи учениците си да имат позиция и да могат да я защитят

Любовта е единствената сила, която мотивира Бистра Стефанова все още да бъде учител. Да става сутрин, да се приготвя повече от час, за да е красива за учениците си и да тръгва на работа.

Интервюто е резултат от партньорството на “Аз, учителят” с вестник “Борба” гр. Велико Търново!

Интервюиращ – Сашка Александрова (вестник “Борба”)

Открий още интервюта тук


„Много си обичам професията. И децата също. Тази емоция, която изпитвам, когато съм в училище, никъде другаде на съм усещала“, признава Бистра Стефанова, която е учител по история.

„Невероятно деца има в нашето училище. И те не са лоши човеци, лоши са тези, които са ги направили такива и аз най-често се сърдя на родителите. Ние сме възрастните, ние сме тези, които трябва да изграждаме децата каквито ние ги искаме. Когато говоря с тях, когато ги мотивирам, те се активизират, участват в конкурси, търсят и раждат интересни идеи. Деца са, нужно е мъничко да ги побутнеш, за да станат активни“, категорична е учителката.

Бистра Стефанова е убедена в още нещо – че примерът тръгва от нея към децата, а не обратното. 

учител

„Искам да изглеждам добре, защото по този начин аз показвам моето уважение към децата. Не си позволявам да дойда на училище неглиже, не си позволявам да говоря разпиляно, необмислено, грубо. Не идвам с неподготвен урок, защото тогава нямам право да искам от тях да са подготвени. Така аз им показвам, че ги приемам като равностойни на мен хора“.

Бистра Стефанова преподава история и свят и личност във всички класове. Има втора специалност физкултура, освен това е ръководител и на клуба по дебати. Не крие, че клубът й носи огромна радост и удовлетворение, още повече, че с всяка следваща година, учениците, които искат да участват в клуба, се увеличават стремглаво.

„Кое е различното ли? Давам им думата, оставям ги да говорят каквото искат, затова им харесва. Учим се на умението да си казваме позицията. Говорим за това кое е добро, кое – не е, за това как се градят аргументите. Харесва ми това, че се учат да имат позиция и да умеят да я защитават. Защото малко хора го могат това, дори и сред големите.

Бистра Стефанова е един признатите специалисти по история и затова тя често участва в дискусии за учебното съдържание по този предмет, които се провеждат в МОН.

„Ходя и аз не знам защо всеки път ходя. Все едно и също дребнаво нещо дискутираме. Нямало достатъчно понятия в програмите. В учебниците ги нямало всичките личности и най-голямата драма е, че ги няма тези от новото време. После, ние учителите, започваме да обясняваме как понятията не правят децата умни, а зубрачи.

После продължава с това, че всеки учител, не само по история, би трябвало да има свободата да избира с кои личности да занимава децата.

Личностите ги има в книгите. Аз искам да науча моите ученици да правят връзката между събитията, да разсъждават, да мислят, да анализират. Останалото могат да си го намерят в енциклопедиите.

За самата нея темата е още по-болезнена, защото е историк и като историк знае, че най-важният урок на историята е да ни учи да не повтаряме грешки.

Въпреки всичко Бистра Стефанова е категорична, че не може да си представи да работи друго. Професията й е в кръвта, защото и двамата й родители са били учители в продължение на 40 г. Те са виновни тя да обича точно тази работа и да не спира да има желание да работи с деца.

Миналата година получила в рамка признанието, че е най-добрата учителка.

Наскоро нейна ученичка се втурнала да я прегърне и да й каже, че много я обича. 

учител

За поведението на учениците и за личния пример тя казва:

Ние сме примерът, затова ние сме виновни, когато децата са лоши, неискрени и затворени. Не е достатъчно и не най-важното да влезеш и да си предадеш урока. Важно е да влезеш да го предадеш и те да разберат защо този урок е важен за тях. Децата са практични, а често нашето образование няма връзка с реалността“.

Тя е класен ръководител на абитуриенти, които вече са започнали да мислят за раздялата в училище и за това, което ги очаква след това.

„Децата ми са две специалности, които събрахме, когато бяха в 10 клас. Тогава една от паралелките стана маломерна и учителският съвет реши да слее двете паралелки по организация на хотелиерството и организация на туризма и свободното време. Много ми беше трудно тогава, защото половината ученици бяха от стария ми клас, останалите – ги присъединихме.”

Говорих и с двете половинки тогава, всички искаха да съм им класна, но цяла година ни беше нужна, за да станем едно цяло. Разбрах, че съм успяла, когато поискаха да направя обща група във Фейсбук, макар и двете половинки да запазиха собствените си групи“, разказва учителката.”

И допълва, че на всеки свой випуск, който изпраща, тя казва почти едно и също – да бъдат човеци, да се опитват да влизат в обувките на другия, да мислят преди да направят каквото и да било, дали след това ще ги е срам от постъпката им. 


Теди Малинова – Госпожата по география, която е влюбена в професията си!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here