Статия в 2 стр., 4 мин. за четене
Всички сме чували, че да бъдеш учител това е не професия, а е мисия. А тези, които са учители знаят още по-добре какво звучи зад тези превърнали се вече в баналност думи.
Обикновено тази мисия крие палитра от най-разнообразни емоции, не винаги толкова приятни – ежедневен стрес, тежката отговорност, че трябва да поведеш към живота едни още несъзрели човеци, напрежението, че е нужно да отговориш адекватно и едновременно на един куп очаквания – тези на учениците, на родителите им, на колегитете, на директора, на институциите!
Прибавяйки безумно натоварващата документация, която съпътства учителската дейност и немотивиращото възнаграждение, което получава, изглежда странно как един учител търпи и прави всичко това.
Кое всъщност го кара да преборва ежедневно тези предизвикателства и къде намира упование?
Отговорите са разнообразни, някои субективни, други универсални, всеки учител е носител на собствената си истина и причина да е такъв. Няколко учители от различни краища на България ни се довериха и споделиха своите причини, интересното е, че колкото и да са разнообразни като местоположение, ученици, на които преподават, училища, в които работят, причините им се припокриват и ние успяхме да ги съберем в този им автентичен вид:
Смисъл – онова усещане, когато знаеш, че зад всяко едно твое действие, насочено към учениците, се крие очакван резултат, който ще им помогне да се развиват. Някои учители го откриват бързо – в момента, в който научат някого да пише, чете, смята, рисува…, други по-трудно и се въоръжават с търпение, знаейки, че смисъл винаги има, нужна е просто отдаденост и любов в това, което правиш, а тази любов идва от чувството, че знаеш добре ЗАЩО правиш точно това.
Удовлетворение – всеки учител знае добре, че е трудно да постигне 100% удовлетворение, работейки изцяло само с хора, имащи различни характери, интереси и поведение, а и тепърва формиращи се в личности, но именно в това се състои очарованието на удовлетворението – в умението да оценяваш малките моменти на радост и това, че някой оценява труда ти. А най-голямата признателност идва именно от естествената и чиста природа на децата, защото те умеят да я поднесат в най-чистия ѝ вид, в такива моменти учителските очи сияят с един неописуем блясък. Сигурни сме, че няма учител, който да не е изпитвал това върховно чувство на удоволствие, което го вдъхновява за нови такива моменти.
Свобода – може би звучи още имагинерна в нечии съзнания, но съществува и нито една инструкция или заповед може да ограничи свободата на учителското вдъхновение. Свободата да организираш класната си стая така, както сметнеш за добре, свободата да планираш урока си така, както вярваш, че е най-полезно, свободата да преподаваш по начин, който ти сам изграждаш, въобще свободата да оставяш собствен отпечатък върху начина си на работа, това обикновено е силно вдъхновение да се привържеш и отдадеш на работата си, пардон, мисията си.
