За учениците: 

„Всъщност това, което затруднява нашата работа, е това, че днес децата имат всичко и доста често им се случва да постигнат по-лесно онова, което желаят, и говоря в чисто материален план. А аз им говоря за литература, опитвам се да им покажа, че ценностите са други ценности. Дълбоко мое убеждение е, че литературата е единственият предмет в училище, който може да спаси човешка душа, затова постоянно им повтарям, че когато са в период на нещастие, обрат или просто чувстват самота, литературата може да ги спаси, тя може да им даде гледна точка, да им бъде утеха.

И понеже тя е пределно наясно, че когато човек има всичко, е много трудно да му обясниш как така Другоселеца има 20 лв. в джоба, сгънати на четири. И изобщо не е важна конкретната сума пари в джоба, а онова огромно екзистенциално добро, което героят прави, и готовността да ги даде тези 20 лв. Затова, за да им помогне да потънат в произведението и да го почувстват, Дияна Добрева се опитва да ги постави в реални ситуации.

Предизвиква ги да мислят през себе си, да решат дали те биха могли да реагират по начина, по който постъпва литературният герой, който те изучават. Тогава те започват да чувстват литературата през себе си и да отключват душите си, когато става дума за доброто.

„И тогава вече е лесно да си говорим за това, че много по-мил е този, който трябва да бъде спасен. Този, който живее в лоното на доброто, в известна степен той дори може да бъде и безинтересен“, признава Дияна Добрева.

Всички предишни випуски на Дияна Добрева са отличници на матурата по литература. Първите са били седми в националната класация на Министерството на образованието, а абитуриентите от 2015 г. са на пето място.

„Те не се хвърлят на врата ми, както правят малчуганите в първи клас, но имат своите си начини да изразяват обичта си към мен и благодарността си. Виждам респекта в погледите им или във въпроса им: „Госпожо, добре ли сте“, когато видят умора в моите очи. Случвало ми се е да отсъствам по болест, тогава съм получавала огромни букети с вълнуващи послания на картичките. Това го правят само най-близките ти хора, които не просто те питат как си, а искат наистина да чуят отговора, без значение какъв ще е той“, казва Дияна.

И после за няколко секунди овладява собствените си емоции, за да каже и това:

“Истината обаче е, че децата са много изгубени точно, защото живеят в свят, който им предлага всичко. В големия свят, в който има всичко, те нямат нищо, нямат опорна точка. И в този свят литературата може да им я даде тази опора, да отключи най-човешката им същност и да ги спаси. Не мога да обясня силата, с която вярвам в тази сила на литературата“.


Иван Занов – Учител съм, защото не си представям и не искам да съм друг!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here