Лилия Цанкова, педагогически съветник, който учи децата си да рискуват, но и да приемат това, което им се случва!

Интервюто е резултат от партньорството на “Аз, учителят” с вестник “Борба” гр. Велико Търново!

Интервюиращ – Сашка Александрова (вестник “Борба”)

Интервю в 2 стр., отнема 7 минути за четене.


Ето как започва разговорът с учителката:

В децата е заложена естествена насоченост към доброто. Те знаят кое е правилно. Споделят лесно, търсят добрите решения. Доверяват се на другите деца, когато усетят, че техните решения са по-добри и работещи за всички. Нашата работа е само да ги подкрепяме, не да ги назидаваме и да им слагаме етикети.

Животът в училище е толкова динамичен, че понякога ние само го усложняваме. Затова все по-често ми се налага да работя с объркани деца. Объркани от различните ценности в семейството и от това, на което училището се опитва да ги научи. Да не говорим, че ценностите, които те възприемат от приятелската си среда, са съвсем различни. И в тази ситуация им става трудно да имат самочувствие да се изразяват и да защитят себе си.

Лили Цанкова

Тя е педагогически съветник в СУ „Вела Благоева” във Велико Търново. Когато обяснява работата си, казва, че е посредник между децата и възрастните, много често дори преводач. Защото много често това, което децата казват, учителите разбират по не съвсем точен начин.

„И тогава ми се налага да превеждам, когато всеки гледа проблема от своята си гледна точка. Но, за да разбереш детето, трябва да влезеш в по-различна роля, да не го гледаш от висотата си на възрастен и учител. Ако за децата е по-приемливо да не съумеят да видят и другата гледна точка, мисля че за възрастните няма оправдание”

Лили Цанкова е завършила психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, след това и магистратура в Софийския университет. Преди три години приела предизвикателството да стане педагогически съветник, което на практика означава да е до семействата в трудни за тях моменти. Да е спойката в този важен триъгълник – деца, родители, училище.

„Работата ми като педагогически съветник се състои в това да подкрепям психологически децата при справяне с трудностите, които преживяват. Те те почти винаги са в пряка зависимост с това, което се случва в семейството и в училището. Знам, че това, което аз като педагогически съветник мога да постигна в работата си, е да покажа на едно дете, че разбирам проблема му. Да му помогна да осъзнае, че е нормално да преживява трудни моменти и да изпитва негативни чувства, че няма вина за решенията на другите около себе си. 1е понякога е важно да прояви активност и да рискува, а друг път – просто да приеме случващото се и да намери своя начин да се справи”.

След това признава, че по-лесно й е да работи с децата, защото те нямат задръжки да потърсят помощ, когато почувстват, че имат нужда. И тя не отказва да е до тях. Учи ги, че не е срамно да завиждат, да се ядосват. Също така и да тъгуват, да не обичат, но и че има здравословен начин да изразиш цялата тази гама от негативни емоции като например си намериш хоби. Самата тя често кара велосипед, тича, а скоро се завърнала и към старо любимо хоби – скалното катерене.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here