“Децата днес са различни. Не по-лоши от нас, но повече информирани. Знаят много, ползват всякакви съвременни технологии…”

Интервюто е резултат от партньорството на “Аз, учителят” с вестник “Борба” гр. Велико Търново!

Интервюиращ – Сашка Александрова (вестник “Борба”)

Виж още истории тук


Ако ние като учители не вървим пред тях, те няма да ни уважават и няма да ни припознават като авторитети. Затова се опитвам да бъда различна, да не бъда отживелица, да не стоя само в някакъв мой си начин на преподаване, да виждам, че той не върши работа, но пак да упорствам. Децата днес предизвикват учителите си. Но то е защото самите те са предизвикани да действат така. За някои е начин на изразяване, други се опитват да спечелят позиции, трети търсят внимание. Аз отговарям първо с приятелски разговор, в който се опитвам да разбера откъде идва проблемът. После ставам лоша, наказвам, пиша слаби оценки и постепенно нещата си идват по местата“.

Така започва разговорът ни със Светослава Георгиева, учител по информационни технологии в Средно училище „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица.

Светослава Георгиева

Тя реагира изключително емоционално, когато разбира, че почти цял клас нейни бивши ученици са я поискали в поредицата „За учителя с любов“ на в. Борба. Когато емоциите се уталожват, тя признава, че се опитва да бъде близка с учениците си, да им бъде приятел, без да позволява те да преминават границата учител-ученик.

Светослава Георгиева е тази, която преди десет години за първи път организира участието на училището си в т.нар. “Училищна Евровизия”. Конкурсът започнал по международен проект, в който участва по едно училище от всяка европейска държава.

Проектът е идея на британския учител Майкъл Хъмфрис и се нарича Sckoolovision или „Училищна Евровизия“. Учениците избират песен, разучават я, снимат клип и след това в един ден всички изпълнители представят песента си. Училищата гласуват по същата система, по която се гласува в Евровизия.

„Ние сме все някъде по средата в класирането, защото нямаме достатъчно капацитет очевидно. А и все участваме с народна песен заради авторските права“

За участието си в този проект, тя е награждавана с европейско отличие, за което трябвало да отиде до Севиля, за да си го получи. И това е само една от десетките награди, които учителката по информационни технологии е печелила сама или заедно със свои ученици. Когато идва ред да изброи отличията, Светла Георгиева изведнъж млъква и започва да брои на ум. След няколко минути неуспешно преброяване, се отказва и казва, че само за миналата години наградите са 7-8. По-назад е направо джунгла от награди. Има ги записани в едно малко тефтерче, в което пази името на всеки свой ученик, спечелил отличие в някакъв конкурс.

„Всяка година участвам във всички възможни конкурси. На децата това им е интересно, състезават се, мотивират се, вдъхновяват се така. Две години подред печелим награда например от конкурса „Куба-далечна и близка“ с Тодор Георгиев. Беше в 10 клас, когато стана първи и ходихме в София, където ни награждава посланикът на Куба. Филм правихме за Куба и с него спечелихме, Тодор беше дори на лагер в Камчия в известния комплекс на кмета на Москва. После спечели второ място, за съжаление. Ако беше пак първи, щеше да иде в Куба“. 

И започва на един дъх да изброява имената на децата си, които са печелили различни признания. Венцислав Коларов станал лауреат от олимпиадата по информатика и понеже бил в 12 клас, Пловдивският университет отворил вратите си за него. Тийнейджърът обаче решил да тръгне в друга посока.

Теодора Несторова, миналата година в 11 клас, спечелила бронзов медал от състезанието „Творчество без граници“. Мартина Илиева в 10 клас станала шампионка в конкурс за компютърна рисунка. После и Тодор Георгиев се качил на най-високото място на стълбицата в същото състезание със своя мадарски конник. Дванадесетокласничката Диляна Тончева спечелила второ място с филма си „Любовта към България“ от състезанието „Любовта в нас“ и т.нат. За всичко това награди има и самата Светослава Георгиева като учител по информационни технологии и като педагог.

„Знаеш ли, понеже говорихме за това какво провокира децата да се държат зле понякога. Средата ги провокира!”

Те си мислят, че като се държат зле, другите повече ги уважават. И това поведение им харесва. Прави ги лидери. Но аз забелязах, че тези, които пътуват с нас, учителите, по международни проекти, след това се променят коренно. Там децата виждат свои връстници, които учат. Виждат, че поведението на гаменчета там не се котира, че лидерите са други, заети с уроците, заети с обществена дейност, с доброволчество. И нашите деца се връщат и спират да се влияят от средата, и стават различни“.

Това казва учителката и допълва, че пак заради многото проекти, учениците започват да учат например английски, защото тези, които биват избирани да пътуват, трябва да знаят езика и да умеят да комуникират.

Светослава Георгиева

Светослава Георгиева е завършила СУ „Георги Измирлиев“. Там е учила от 1 до 11 клас. След това влязла във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и шест години по-късно се върнала в училището като учител.

„Трябваше да се реализирам и така, малко случайно, станах учител. Нямам в рода си други педагози. Всичко, което знам за професията, съм го откривала сама и на свой гръб. Често на принципа проба-грешка. Обичам децата много и се забавлявам в часовете. Е, ядосват ме понякога, особено, когато решат да ми скроят номер, да прецакат компютрите, за да нямат час, да си инсталират Фейсбук, което е забранено и забравят, че съм много добра в работата си и мога да проверя в историята на търсенията какво точно са ровили“, признава г-жа Георгиева.

Тя обаче не нарича децата си лоши ученици или загубено поколение. Опитва се всячески да разнообразява часовете си, да ги води на екскурзии, да ги запознава с нови технологии. Чете каквото и те четат, интересува се от техните интереси, гледа филмите, които ги вълнуват и не се крие в учителската стая през междучасията. Остава с децата и слуша каквото те имат да й кажат.

“Няма друга професия, която да е пълна с моменти, заради които всички си струва.”

“Да, мога да получавам повече пари, ако работя в компютърна фирма. Но знаеш ли каква емоция е в училище с децата, заради които забравяш болките, обидите, униженията дори. Първият учебен ден, букетите, еуфорията, споделянията след това. Ами последната година! Ох, толкова е емоционално. Когато ги чуя да пеят и да крещят под прозорците ми, започвам да плача от щастие. Няма такова нещо, което да ме накара да си тръгна от професията“, категорична е Светослава Георгиева.

После веднага превключва на друга вълна и признава, че бумащината направо я затиска.

„Не можеш да си гледаш пряката работа от бумащина. Знаеш ли колко листи изписваме само, за да въведем отсъствията за месец! Толкова излишна енергия и пропиляно време, в което мога да съм с децата или да се развивам като специалист. Ето това бих променила! И бих вкарала в училище нови методи като Монтесори например или педагогиката на Рудолф Щайнер. Не че ще ги направя гении, но това са методики, които са насочени към това да се отнасяме с уважение към детето, към възпитаване с любов. Само така се променя генерално системата в училище“, категорична е Светослава Георгиева.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here