Симеон Кулиш е учител по история, който има какво да ни разкаже за професията и как я вижда той! Запознайте се с този млад и амбициран учител в следващите редове! 

Кликни и открий още интересни истории


Разкажи ни за себе си в пет изречения:

Казвам се Симеон Кулиш, на 32г. от гр.Варна. Магистър по „Балканите в международните отношения XIX-XX в.” във ВТУ. Към момента съм докторант в ШУ „Епископ Константин Преславски” по „Съвременна българска история”. Работя като учител по История и цивилизация в едно от най-перспективните и модерни училища в страната – ЧСУ „Юрий Гагарин”.

Защо избра да си учител?

Интерес към тази професия получих още от моята баба – Петранка Нейкова, която беше учител по математика в родния ми град. Наблюдавах нейната всеотдайност и желание, не само да обучава децата, но и да им помага в трудни за тях моменти. Заразен от семейния дух и любовта ми към историческата наука реших, че най-подходящото занимание за мен ще бъде именно учителското и просветно дело.

Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище:

Съвременният учител е изправен пред редица трудности, но както и по време на Възраждането се справя с тях. Най-голямата сила, която може да има един учител, това е безконечната му мотивация за работа. Работохолизмът е характерна черта за учителите, които наистина искат и могат да си вършат съвестно работата. Отплатата е една – успехът на неговите ученици.

Сподели с нас един хубав момент от училище:

Те са много и не бих искал да ги отделям един от друг или да отдавам на някой по-голямо значение. Ще кажа само, че в училищна среда най-важният фактор за успеха на един учител и това той да се чувства спокоен и мотивиран за работа е колективът, с който работи. Общуването, обмяната на опит, дори забързаното пиене на кафе рано сутрин с колегите е сред най-прекрасните моменти за мен в училище. За щастие мога да кажа, че работя с прекрасен екип от професионалисти, които заедно с ръководството, ме подкрепят безусловно.

Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?

  • Повече практика, отколкото теория в клас, особено в часовете по История и цивилизация.
  • Връщане на оценката за поведение.
  • Намаляване броя на учениците в една паралелка (не повече от 10-12 ученици).

От какво има нужда според теб българският учител?

Максимално да бъде освободен от канцеларската си дейност и наистина да бъде човек, който обучава и възпитава. 

Как би мотивирал някого да стане учител? 

Колкото и клиширано да звучи ще кажа, че учителската професия е призвание. Ако не е вътре в теб, ако не носиш в себе си будителския дух и желание за работа с деца, каквото и да ти казва човек, каквито и прекрасни условия да ти се предлагат, никой не е в състояние да те мотивира да упражняваш тази професия.

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение? 

В учителската прфесия има бъдеще! Аз вярвам в това!


Теди Малинова – Госпожата по география, която е влюбена в професията си!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here