Джена Стайкова преподава биология на два езика и помага на учениците си да правят истинска наука!

„НЯМАЛА СЪМ ДЕТЕ, КОЕТО ДА МИ КАЖЕ, ЧЕ НЕ ОБИЧА БИОЛОГИЯТА, ВЪПРЕКИ ЧЕ УЧИЛИЩЕТО, В КОЕТО ПРЕПОДАВАМ, НЕ Е МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ.

Интервюто е резултат от партньорството на “Аз, учителят” с вестник “Борба” гр. Велико Търново!

Интервюиращ – Сашка Александрова (вестник “Борба”)


“Напротив, все повече ученици започват да се интересуват от биологията и да искат да следват медицина, фармация, стоматология, биологични науки. Сигурна съм, че мотивацията им е свързана с по-различния начин на преподаване. С това, че кабинетът е чудесен и тук те могат да се пренесат в друго царство. Да правят експерименти, да изследват, да се предизвикват сами“

Така започва разговорът ни с учителката по биология Джена Стайкова. Тя преподава биология в Американския колеж „Аркус“ във Велико Търново. Работи в гимназията от самото й създаване през 2003 г. Тогава я поканили, за да организира биохимичната лаборатория.

Началото в Американския колеж:

Началото за Джена Стайкова в Американския колеж било истинско предизвикателство. Започнала да преподава и по двата предмета, по които е специалист – биология и химия, при това на два езика – български и английски.

Притеснявала се колко пълноценна може да е, когато не говори на родния си език и дали децата ще усвоят отлично материала. Но момчетата и момичетата й тръгнали по олимпиади и често, вместо да напишат отговорите си на български, по инерция започвали на английски. Тогава тя си дала сметка, че е започнала да се справя и, заедно с нея, се справят и учениците, които тя винаги нарича „децата ми“.

„Сега вече водя часовете само по биология, но продължаваме да говорим на български и английски език. Трябва да им преподавам и да ги изпитвам на двата езика. С времето намерих точния подход и, когато всичко от урока е ясно, говорим на английски, когато се налага, минавам на български. За тях изобщо не е проблем да превключват от единия на другия език, а аз, за да съм сигурна, че те всичко са разбрали, от време на време проверявам дали са усвоили понятията, попълваме кратки текстове за думи, упражняваме се“ – разказва Джена Стайкова.

Кое определя като най-предизвикателно?

Най-щастлива е, когато говори за успехите на децата си, с които работи по програмата на международния бакалауреат (IB). Способна е дълго да изброява имена на момичета и момчета, които вече са я завършили, учат къде ли не по света и в България и винаги това, за което са мечтали.

„Дипломната програма е двугодишен предуниверситетски курс на обучение. Започва след 10 клас и децата трябва да изберат по един предмет от шест области. Учат задължително математика и родния си език, един чужд език, социални науки като история, география, икономика, философия, психология и т.н. Експериментални науки, такива са физика, химия, биология и компютри и изкуства. Задължително пишат и дипломна работа, която е самостоятелна и много задълбочена разработка по тема в областта, която те си изберат“ – обяснява Джена Стайкова.

Тази година например тя има трима дипломанти, които са си избрали изключително интересни теми за разработване. Единият е изследвал влиянието на класическата музика върху растежа и развитието на растенията. Вторият ученик се насочил към наблюдаването на това как се развиват растенията под действие на слънчева светлина и на комбинирана червена и синя светлина, която е по-благоприятна за фотосинтезата. И трета тема е свързана с изследване на връзката между т.нар. боди мас индекс и пулсовата честота при кучетата.

Изследването беше проведено в приюта за кучета във Велико Търново под наблюдението на директора на приюта Глория Христова, която също е моя ученичка от ПМГ. Това, което учениците правят, всъщност си е истинско изследване. В работата си те следват етапите на едно съвсем истинско, реалистично научно изследване на възрастни учени“ – обяснява г-жата.

Когато учениците изберат темата си, те трябва да си поставят изследователски въпрос. Да изградят хипотеза, разработват методика и започват наблюдението си. Резултатите, които отчитат, се обработват по статистически начин, учениците правят анализи, заключения, изводи, получават и препоръки за подобряване на експеримента.

„Програмата коства много усилия и не може да се сравнява по трудност с националната програма, по която работят всички останали ученици в 11 и 12 клас. Но, когато завършат, момчетата и момичетата признават, че всичко си е струвало.”

Самостоятелната работа, която е задължителна тук, им е помогнала да станат по-самостоятелни. Да натрупат умения, да разработват курсови работи. Научили са се на организираност и на лабораторна работа. Освен това има университети, включително  Оксфорд и Кеймбридж, които признават кредити на учениците, затова че са завършили тази програма. Децата могат да запишат направо втори курс в университета.”

“Така стана с Ивона Русева, която беше приета спортна медицина в университета Глазгоу в Шотландия. Валерия Йонова замина да учи в Бритиш Колумбия в Канада.”

От миналогодишния випуск Елена Добрева изучава международно и търговско право в университета в Брюнел в Лондон със стипендия от 6000 паунда. За нея тя имаше право да кандидатства само, защото е завършила тази програма. Ралица Генкова учи архитектура в Лондон, Даниел Филипс – политически науки в американските университет в Благоевград, където и на него му бяха признати кредити за един семестър“ – изброява учителката.

Самата тя не крие, че обича ангажиментите, които са свързани с програмата, защото е убедена, че науката се учи истински, когато теорията и практиката вървят ръка за ръка.

“Това е и големият недостатък на националната програма. Тя е направена така, че учениците винаги са ощетени от гл. т. на практическа работа. Ако я има, ще видят колко много логика има в това да се приложи едно биологично знание. И тогава вече няма да ми казват, че химията ги затруднява, защото не виждат логиката в нея. Логика винаги има, защото истинската същност на науката е в нейния приложен характер“ -категорична е учителката.

А как ли разпределя свободното си време?

Джена Стайкова няма много свободно време, защото дори и в събота е в лабораторията в колежа. Много често работи там с учениците, които учат по международната програма. Но все пак, когато успее да съблече бялата престилка, с която се разхожда из колежа, тя обича да танцува народни танци.

„Работохолик съм. Затова май повече ми харесва това пространство с колбите и стъклениците“ – признава Джена Стайкова, която не спира да се грижи за собственото си израстване като учител.

Има вече две специализации в Англия, включително е преминала обучение по международната програма. Преди пет години беше в Америк, пак на обучение. Джена Стайкова беше в щата Юта заедно с колежка от Езиковата гимназия, за да се учи да бъде по-добър учител.


Преподаването е сложна химия – Наско Стаменов е химик и опредлено я разбира!

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here