Гергана Ватова е учител в училище “Мечта”. Преди да видим интервюто със самата нея, вижте едно кратко описание на мястото, където работя тя.

То определено е едно по-различно място 🙂

Училище “Мечта” – Пловдив е част от Общност за свободно образование. В него деца близки по възраст учат по теми, които сами си избират, но с индивидуални задачи, които са съобразени с възрастта и уменията на всяко дете.

Няма оценки, но всички учат – просто защото им е интересно. Няма и домашни – учебният ден продължава 8 часа и е достатъчен за усвояване на учебния материал, игри, творчески работилници и други любими часове, в които се развиват знания и умения по наука и изкуство.

Почти всяка седмица ролите се разменят за един ден – учениците стават учители, а учителите заемат местата им. Освен свободата и правото на избор, съществуват закони. Те са свързани с човешките отношения и учат на уважение, търпение, овладяване на емоцията. Много от интересните неща в живота на малките хора се случват в училище, а не извън него.

Кой създава това приказно място – родители, които искат децата им да ходят с желание на училище и да не губят жаждата за знание. Когато видиш, че децата не искат да си тръгнат от училище осъзнаваш – родителите са постигнали целта си.

Приятели, открийте още интересни учителски истории в категория “Учителите” или чрез бутона “още истории”

ОЩЕ ИСТОРИИ


Разкажи ни за себе си в пет изречения:

Всеки ден търся и намирам вдъхновение – от очаквани и неочаквани хора и места. Обичам красотата във всяко нейно измерение. Невероятно хаотична съм, но съм свикнала с това и дори започва да ми харесва. Вярвам, че е хубаво хората да имаме каузи. Това прави света и нас самите по-добри.

Защо избра да си учител?

Получих шанс И го грабнах! Благодарна съм за него. Сега всеки ден се старая да доказвам, че го заслужавам.

Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище?

Не мога да кажа как се справям, защото при нас чувството за общност е много силно. Ако има проблем разчитаме едни на други и работим всички заедно за неговото разрешаване.

Доверието и взаимната подрепа са много важни. Те създават спокойната атмосфера за децата, учителите и родителите.

Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):

Имаме стотици прекрасни моменти – опити, екскурзии, споделени радости. И те са незабравими. Най-хубавите моменти обаче са тези, в които виждаш, че има смисъл от усилията ти и малките хора се превръщат в големи личности.

Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?

Безкрайно уважавам усилията на хората, които са работили за традиционната образователна система. Светът обаче се променя и ние трябва да предложим адекватно образование на децата. Има много неща, които трябва да се променят, но може би бих започнала със следните:

  • Задължителен минимум от знания и право на децата да учат това, което им е интересно;
  • Премахване на оценките. Ако не за всички класове, то поне в начален курс;
  • В горен курс на обучение децата да учат чрез разработване на различни проекти, съгласувани според интересите им, а не затворени в училище;
  • Повече време за изкуство, защото сега е безумно недостатъчно;
  • Възможност децата да учат в училище, а не когато се приберат. Вие искате ли да работите след работа? Те също не искат да пишат домашни.

От какво има нужда според теб българският учител?

Не деля хората. Независимо дали си чистач или учител имаш нужда от едни и същи неща – спокойна работна атмосфера, уважение към личността, адекватно заплащане, което да ти позволява нормален начин на живот.

Може би преподавателите се нуждаят от повече време. Дори да преподаваш един и същ материал години наред, то постоянно излизат нови изследвания, промени.

Ако искаш да бъде адекватен – трябва да четеш. После да намериш достъпен начин, по който да го обясниш. Това не се случва за един час.

Как би мотивирал/а някого да стане учител?

Не бих мотивирала никого. Бих споделила за моята работа, за прекрасните деца. Човек обаче сам трябва да прави изборите си.

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?

Най-важното е да бъдем добри хора и да даваме добър пример. Навярно после всичко си идва на мястото.


“Удари рамо” за развитието на “Аз, учителят”