Днес ви представяме Весна Петрова, която е учител по английски, които споделя с нас много емоционално своето настроение и отношение към професията.

Приятно четене, приятели 🙂

Не пропускайте да разгледате и още истории на отдадени учители в нашия сайт!

Още истории


Разкажи ни за себе си в пет изречения:

Казвам се Весна Петрова – непокорна, свободолюбива, изтъкана от емоции. Преподавам английски език и информационни технологии в град Перник. Общуването с хора е животворящ извор за мен. Преливам от щастие, че мога да насърчавам курсистите си да сбъдват мечтите си! През свободното си време обичам да се разхождам и да пиша поезия, когато имам вдъхновение.

Защо избра да си учител?

Харесвам преподаването заради контакта с хората. Всеки ден е празник, когато им дарявам увереност. Всеки ден се прераждам, когато им казвам, че могат всичко! Показвам им нови вселени от знания, подкрепям ги, окрилям ги, съчувствам им, дишам с тях и така живея!

За пръв път преподавах, когато бях едва на 17 години. Моя скъпа приятелка поиска да я подготвя по Компютърна грамотност. Още бях в 10 клас, но тя ми повярва! Оттогава живея с тази професия и съм целуната от съдбата!

Завърших гимназия с профил Информатика и английски език (2005 г.) Не можех да пътувам, за да уча във ВУЗ. Започнах да давам частни уроци по компютърна грамотност, за да не съм самотна! По-късно водех и английски език за начинаещи – индивидуални часове, отначало без заплащане.

Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище?

Сега водя индивидуални курсове на ученици и работещи хора с най-различни професии. Работя с по един или с двама човека. Искам в Перник да има курсове, в които работещите сами да определят времето и темпото на уроците. Помагат ми още четири дами, които са специалисти по Връзки с обществеността – професионалисти и невероятно всеотдайни хора! С тях разказваме на новите курсисти как ученето на чужд език ще бъде новото им хоби. Така се чувствам истински щастлива.

Тук всички ставаме приятели с всички учащи, като семейство сме. Говорим си, споделяме си интересни неща и учим по елегантен начин – с лекота и забавление. Жени и мъже, големи колкото родителите ми, са щастливи и безгрижни като деца. Те са обсипани с обич и внимание. Старая се да ги вдъхновявам, защото и те ме зареждат. С учениците в класовете усъвършенстваме не само английския език, а и презентационните умения.

Правя презентации на някои от граматичните уроци, за да са им по-лесни и близки. Така им доставям естетическа наслада – представям темите със своя поезия, пейзажи, разтапящи сетивата и нежна музика. Тези моменти направо спират дъха ни – незабравими са!

Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):

Скоро имахме състезание по английски език „Културен шок“ с групата ми от 12 клас. Срещнахме се аз и още две дами, за да отговаряме на въпроси за обичаите в другите държави. Всяка от нас беше подготвила по 10 въпроса на английски език и водеше своята част от шоуто. Така сме правили „Стани богат“, затова емоцията не ни беше нова. Харесва ми, че никога не личи кой е учител и кои са учениците. Това дава на всички незаменима свобода!

Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?

Политиката със сигурност не е за мене, но бих променила наредбите от последните години. Абсурдно е най-ниската оценка, която може да пише учителят, да е тройка и да попълва купища допълнителна документация.

От какво има нужда според теб българският учител?

Общувам с колеги от държавни училища. Учителите нямат никаква подкрепа нито от родителите, нито от държавата. Само ги карат да попълват купища документи, а така нямат време за нищо друго. Българският учител има нужда от подкрепа, за да има нужното уважение от учениците си. Трябва повече време за подготовка на уроците. Многото документация е напълно излишна.

Как би мотивирал/а някого да стане учител?

Бих му казала, че ще е благословен ако работи това, за което е роден. Това ни дарява усещане, което не се описва с думи, а се изживява. Трудно е да си учител, но точно това ни връща копнежа за живот.

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?

Мисля, че всеки трябва да има повече време за учене, за да бъдат трайни знанията. Ако някой спре да практикува езика, забравя всичко. Затова когато курсистите завършат определено ниво, продължаваме с упражненията.

Държавата ми пречи по всякакъв начин да се развивам професионално – забранява ми хиляди неща. Но така ставам все по-силна – свикнала съм да не отстъпвам пред нищо. Имам подкрепата на близките си и на приятелите си – горди са, че имам добро образование, но малко се тревожат, че избрах тази професия.

Някои от курсистите ми отсъстваха без никаква причина. Други се отказаха, защото си мислят, че нямат време. Според мене всеки има време – достатъчно е само да поиска нещо!

Час и половина на седмица не е голям ангажимент за тези, които искат да опитомят бъдещето си!


Лилия Петрова – Да бъда учител ми доставя удоволствие!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here