Приятели, днес ще ви запознаем с г-жа Теодора Малинова. Е, вие може би я познавате от телевизонния екран или защото е част от класацията “40 до 40” на Дарик Радио за тази година, но тя определено има какво да ни каже. Г-жа Малинова наистина е пример за това, че да си учител си заслужава и е вдъхновяващо!
Насладете се на следващите редове, приятно четене! 🙂
Не пропускайте да разгледате и останалите истории на отдадени учители!
Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Казвам се Теодора Малинова и съм на 28 години. Средното си образование завърших с профил Изобразително изкуство, а след това изучавах в Софийския университет „География и биология“. В момента съм докторант в катедра „Социално-икономическа география“ към Геолого-географския факултет на СУ. Практикувам професията УЧИТЕЛ, като преподавам в American English Academy и това ме прави изключително щастлива.
В малкото си свободно време обожавам да рисувам върху текстил и да измислям нови, интересни и иновативни уроци за моите ученици.
Защо избра да си учител?
Когато бях студентка в Софийския университет, мой преподавател ми каза следното:
„Намери си работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш и ден!“
Послушах го! Обожавам работата си като учител, но истината е, че тя избра мен. Никога не съм искала да бъда учител. В кариерните ми планове – дневник, ученик и дъска не са присъствали, но се влюбих в преподавателската дейност, когато бях стажант. От тогава учебните дни са празник за мен.
Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище?
Предизвикателствата в училище ми действат мотивиращо. Едно от последните ми такива бяха „комикс-тестовете“, които ми хрумнаха в един съботен ден. Нямах представа как ще реагират учениците ми на тях, но за мое огромно щастие резултатът е поразяващ. Сега постоянно искат да имат контролна работа.
Голямо предизвикателство е да накараш днешните деца да имат отношение към науката до такава степен, че да поискат да бъдат учени, изследователи, пътешественици. Старая се часовете ми да протичат във вид на научни работилници, изпъстрени с много творчество, екипна работа и с чувството, че извършваме нещо със световна значимост. И когато в края на часа чуя „Великооо“ – знам, че си е струвало…
Предизвикателство е да успееш да се настаниш така в детската душичка, че от малки до големи да имат желанието да споделят с теб. Всичко да споделят – от тревоги и любови до кариерното им ориентиране.
Често казвам, че пропастта между ученик-учител и ученик-родител не е малка. Ако децата ни възприемат като „лош герой“, когото иронично подминават, то сме поставени пред катастрофа…и после ставаме свидетели на омраза, агресия, глобално неуважение и творческа смърт.
Професията ни далеч не е само учебен материал. Сещам се, когато в началото на една учебна година, поставих в класната стая т.нар. „тракер на доброто“. Голям постер, върху който учениците ми трябваше да признават и отбелязват добрините на своите съученици. Виждах с очите си как се променяше атмосферата в клас и културата им към училището като институция.
Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):
Това може да отнеме дни! Всеки един учебен час е като приказка със своя собствена история. Един от най-скъпите ми моменти – когато бях избрана от учениците за „Учител будител“.
Или пък, когато получих обаждане от родител, който каза само едно:
„Благодаря ви за всичко което правите!“
Разбира се, че имам и комични случки като например, че ученици ме объркаха с осмокласничка и попитаха:
„Ей, знаеш ли как изглежда госпожа Малинова, че ние трябва да имаме час с нея?“.
Никога няма да забравя и едни малки сияещи очички, които ми казаха:
„Като порасна голям искам да стана учител!“.
Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?
Едно 4 годишно дете казало:
„Родено съм да бъда щастливо, а не да слушам някого.“
Бих искала децата ни да растат по-щастливи, а това би ограничило и агресията сред тях. За съжаление децата ни прекарват все повече време в училище, следвайки сухите инструкции на нас учителите. За това и желанието ми е „учене чрез игра“, а също и ученето по интереси, да бъдат приветствани по-радушно в образователната ни система.
Мечтая за среда, която мотивира всеки ученик да усъвършенства знанията си. Среда, която увеличава стимулите за изследователски хъс и креативост и такава, която да развива предприемаческия дух и умението ученикът да поема социална отговорност.
От какво има нужда според теб българският учител?
Повече свобода, от перфектните условия за работа и от малко повече самочувствие. От опит знам, че заради документалната работа на учителя не му остава време да бъде това което най-добре умее – да твори!
Българският учител има и нужда да се почувства уважаван и подкрепян от обществото ни.
Как би мотивирал/а някого да стане учител?
С хилядите положителни примери, на които съм ставала и ставам свидетел всеки час. Искам да уверя колегите, които се чудят да бъдат ли учители или не, че тази любов и искреност, която ще получат от учениците, не може да се сравни с нищо друго на този свят. И гарантирам, че децата са най-правилният лек за душата, когато нещо й тежи.
 !){kind=link}