За учителя с любов
Руска Христова, е учител по химия и физика, който превръща предметите в забавни преживявания за своите ученици.
ТЯ УЧИ ДЕЦАТА КАК САМИ ДА СИ НАПРАВЯТ КРИСТАЛИ, В ТОВА ЧИСЛО ДОРИ И СНЕЖИНКИ. ПОМАГА ИМ ДА ИЗОБРЕТЯТ МАКЕТ НА СОЛНИЦИТЕ В ПОМОРИЕ. ПРОВОКИРА ГИ ДА ПРАВЯТ ХОЛОГРАМНИ ОБРАЗИ, ЗАЩОТО ТЕ ПЪК Я ПРОВОКИРАТ ДА ИЗГЛЕДА ВСИЧКИ ЕПИЗОДИ НА „МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ“, където част от ефектите са точно холограмните образи на героите.
Интервюто е резултат от партньорството на “Аз, учителят” с вестник “Борба” гр. Велико Търново!
Интервюиращ – Сашка Александрова (вестник “Борба”)
Тя е от тези учители, заради които децата обичат предмети като химия, физика и астрономия. Не се страхуват от сложната материя и не бягат от час, когато им предстои контролно.
Тя е Руска Христова, учител в ОУ „Бачо Киро“ и така умее да запали учениците си за химията и физиката, че те печелят олимпиади, състезавайки се със свои връстници от математическите гимназии в страната.
„Искам да дам възможно най-доброто на учениците си като поглед в света на природните науки, които аз преподавам – физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, човекът и природата. Ние сме част от природата, тя е част от нас. Ако те познават повече явленията, процесите, които протичат в природата, ще бъдат и по-полезни и на себе си, и на близките си“.
Товаказва Руска Христова и допълва, че не можеш да изучаваш природните науки само на теория.
„Да, не може без теория, защото така се трупат знания, обаче за мен много важна е експерименталната работа. Затова аз правя много експерименти с децата. Когато един учител преподава дадена материя, той трябва да я покаже. Трябва да я онагледи, за да стане по-лесно за децата. Иначе как те ще разберат как се пречупва лъчът от лещата и къде е фокусът. Как се формира образ, светът на цветовете, смесването на цветовете, спектъра на светлината, получен за първи път от Исак Нютон. Това не става с учене наизуст на цитати от учебника“, категорична е учителката. Може би затова тя не познава разочарованието в работата си като учител.
Казва, че няма провали с децата, защото ученето е взаимно – те от нея и тя от тях.
„Истината е, че ако аз искам да ги науча на нещо, да им дам максимално най-доброто като техен учител, те трябва да знаят, че и аз се уча от тях. Иначе се получава монолог и на децата им е скучно, безинетресно и безполезно. Времето, в което ние живеем, промените, които настъпват, те са за всички. Глупаво е да смятаме, че всичко това е важно само за младите хора. Тези промени са от съществено значение и за нас като учители. И ние трябва да бъдем на нивото на поколението, което обучаваме, за да можем да бъдем полезни и разбрани от тях“.
Това споделя Руска Христова, която тази година доведе преподаватели от физичния факултет на Софийския университет при своите ученици.
След това дълго време децата продължавали да я питат наистина ли тези доценти и професори са пристигнали във Велико Търново заради тях.
Какво мотивира Руска Христова да развива работата си?
Нестандартните въпроси на децата са причината тя като учител да променя уроците си, начина, по който прави експериментите и самата себе си. От такива детски питанки и разговори например тръгнала идеята за създаването на холограмен образ, който малките химици и физици на Руска Христова правили през отминалата учебна година.
„Слушах ги как непрекъснато говорят за принцеса Лея и за холограмния й образ, в „Междузвездни войни“.
Говорят с възхищение и с такъв жар, че в един момент аз самата си казах: ама това не е за изпускане. Още повече, че такъв експеримент е свързан и с получаването на светлината, което е част от уроците им.
Порових се в интернет, за да потърся повече информация, за да разбера как можем да изработим тяло, с което да получа холограмен образ. Оказа се, че в интернет има такава информация и децата си изработиха пресечени пирамиди с определени размери в основата и върха, с точния наклон, свързахме ги с лепило и се получи този конус, който като го поставихме в центъра на една холограма за смартфон, се формира холограмен образ. И така децата вече знаят как са получени ефектите във филма“, разказва учителката.
След това се връща към миналогодишния експеримент със създаването на кристали и признава, че тази идея пък й хрумнала от една журналистическа провокация към нея от в. „Борба“.
„Когато ти дойде да ме питаш знам ли как се формират снежинките, аз пак започнах да се ровя в интернет и там намерих начини да си направим снежинки със сол, вода и хартия. После си казах – снежинките са кристали, ние в училище учим за кристалите, я да опитаме с децата да направим кристали. И се получи толкова забавна работа цяла година и такава красива изложба“, не крие възторга си Руска Христова, която всяка година събира най-любопитните си деца в клуб.
Клубът на госпожата:
Тази година той беше наречен „Светът на химията и физиката – лесен и интересен“. Беше организиран по министерската програма , „Твоят час“.
„Аз държа учениците да са наясно с материала, който им преподавам. Затова всеки ден съм готова да давам консултации. Искам те да търсят моето съдействие и да преодоляват трудностите, които се изправят пред тях. А, за да го правят това, трябва да умеят да питат. Затова не ги спирам да ми задават въпроси, не приемам намесата им в моя урок за липса на възпитание. Напротив, насърчавам ги да питат, докато преподавам. Могат да питат по всяко време на часа. Няма ограничения и няма забрани. За мен комуникацията е изключително важна“, категорична е Руска Христова.
След това уточнява, че тя самата не иска да бъде учителят, който застава пред учениците и се явява просто един лектор. По този начин нищо няма да стигне до малчуганите, които обичат провокациите.
„Не приемам изказвания като това, че децата не искат да мислят. Нищо подобно. Мозъчетата им щракат непрекъснато. Когато ги провокирам да мислят и когато започнат да задават въпроси, значи са ме чули, станало им е интересно, разбрали са“, казва учителката.
С усмивка признава, че досега не е имала случай да не успее да отговори на някой детски въпрос.
Госпожата, философията й, учениците:
Неуспехът на някои от децата тя не приема като лично поражение, нито пък е повод да се обезсърчава и предава. Г-жа Христова е разбрала, че децата са различни и не всички ще станат химици и физици. Гордее се обаче с тези, които са избрали след 7 клас в „Бачо Киро“ да кандидатстват в паралелката по биология и химия в Природо-математическата гимназия, а след това и в Медицински университет.
С взаимен поздрав започва всеки час по химия и физика при Руска Христова. Тя и децата си пожелават взаимно добра работа и така тръгва урокът.
Клинки и открий още интересни учителски истории
„Така пада бариерата, децата се успокояват и си спомнят, че часовете не са страшни, а моята цел не е да ги стресна и да им докажа, че нищо не знаят. А те са толкова откровени, че само по погледа им мога да разбера дали са в час или някъде другаде. По начина, по който ме гледат, разбирам кога не им е ясно. Дали са концентрирани или пак водят междузвездни войни“, усмихва се учителката.
Руска Христова се е научила да бъде такъв учител с годините. И защото е приела, че учителската професия не е рутинна професия.
„Тя е да градиш себе си, а градиш себе си чрез работата с учениците. Те ти показват кое е добре и кое не е. И ако ти си настроен да вземеш от тях каквото ти дават, да се поучиш, сам си даваш шанс да станеш учител. Може много да четеш и знаеш, но истински учител ставаш, ако съумееш да предадеш своето знание на децата“, казва Руска Христова.
Учителският пример, който е имала:
Самата тя е имала от двата вида учители по химия – учител-лектор, но и учител-вдъхновител. Г-н Томов се казва учителят, който вдъхновил Руска Христова и я запалил по химията, когато тя била още малка. Титулярката по предмета отсъствала по-дълго време и пред децата се изправил въпросният г-н Томов.
„Той така атрактивно представяше науката. Толкова различно на фона на предходните години, с което бяхме свикнали, че на мен ми трябваше малко, за да бъда спечелена за химията. Последните години в гимназията разработих проект с практическа насоченост и трябваше да го защитавам в тогавашното ВХТИ в Бургас. Получих първа награда в практическия раздел на този конкурс и повече нищо не можеше да ме откаже от мечтата да уча химия. После се запалих по физиката и астрономията“, връща се назад г-жа Христова. Всичко това се случило в Поморие, където тя е родена.
Завършила Бургаския университет и любовта я довела във Велико Търново. Тук тя родила двете си дъщери Иванка и Катя. Ваня вече е студентка във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Катето догодина ще бъде в 7 клас. Засега тънката червена нишка между трите е музиката, не точно химията, но това не е драма за Руска Христова. Двете с Ваня пеят в хора за обработен фолклор в Беляковец. Малката също пее и свири в оркестъра на „Българче“. Печели състезания по музика и все още не знае с какво иска да се занимава, когато порасне.
„Ако някой ден, много години след като са завършили, поне един ученик се върне назад и се сети за мен, за мен това е ценен подарък. А как става това да те запомнят? Като правиш всичко със сърцето си. Влизам в час и забравям за всичко друго. Децата са в училище, за да учат, а аз, за да ги науча. И не малка час от преподаването е личният пример. Затова не мога, а и не искам, да си позволя да бъда безразлична, незаинтересована и неподготвена в час“, категорична е Руска Христова.
){kind=link}