Начален учител е мисия и отговорност! В ролята на такъв, Люси Райкова използва емоцията на танците и музиката, за да създава истински щастлива атмосфера на работа! Какво още има да ни разкаже г-жа Райкова, вижте в следващите редове. Приятно четене, приятели! 🙂
Интервюто е резултат от партньорството на “Аз, учителят” с вестник “Борба” гр. Велико Търново!
Интервюиращ – Сашка Александрова (вестник “Борба”)
За учителя с любов
Люси Райкова е начален учител, който намира автори да напишат мюзикъл за нейните третокласници.
Малчуганите от СУ „Емилиян Станев” правят премиерата си в навечерието на празника на Велико Търново.
МЮЗИКЪЛ, НАПИСАН СПЕЦИАЛНО ЗА ТЯХ, ИГРАЯТ УЧЕНИЦИТЕ НА ЛЮДМИЛА РАЙКОВА. Артистите са целият III „а” клас – музикалната паралелка в Средно училище „Емилиян Станев”.
Как се е зародила идеята?
Идеята за смелата авантюра е на класната на този вълшебен III „а” клас Люси Райкова. Хрумнала й преди няколко месеца, след един концерт, в който участвали и учениците, и родителите, а и самата тя. Споделила идеята с родител, той казал: „Смятайте го за направено” и колелото се завъртяло.
Люси Райкова започнала да търси материал и се спряла на разказа на Емилиян Станев „През води и гори”. Свързала се с композитор, после с още един и от втория опит магията се получила. Той написал соловите партии, както и партиите за оркестъра. Бабата на едно от децата се заела да напише либретото, а всички родители вкупом започнали да работят над декорите и костюмите, които вече са готови.
Децата почти сами разпределили ролите си и когато започнали репетициите, мълвата плъзнала из цялото училище. Така към малчуганите на Люси Райкова се присъединил целият духов оркестър на гимназията, който работи под диригентството на Йордан Цветанов. И понеже мюзикъл без балет не може, на сцената ще има и танци.
„БЛАГОСЛОВЕНА СЪМ С ТОЗИ ВИПУСК, С ТОЧНО ТЕЗИ ДЕЦА И С ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ. Няма да спра да го повтарям и нямам представа как ще се разделя с тях след година и половина. Няма по-голямо щастие за един учител от това да получи клас с толкова цветни деца и с цял куп родители, които се интересуват какво се случва с децата им. Разбрахме се още в първия учебен ден. Аз получих тяхното доверие – те повярваха на мен, защото всички имаме една цел – децата да са щастливи”.
Това казва Люси Райкова и признава, че при тази комбинация от цветни деца и участващи родители, няма как тя да стои със скръстени ръце и просто да преподава азбуката.
„А и аз съм малко луда. Представяш ли си, още не сме излезли на сцената с мюзикъла, а вече съм се замислила какво ще направим в 4 клас. И това нещо да е толкова фантастично, че да остане прекрасен спомен и за тях, и за мен. Както беше концертът миналата година”, усмихва се учителката.
Концертът от миналата година се нарича „Магията на музиката” и вече е в златните страници в историята на училището. Люси Райкова предложила на родителите да се включат, но не очаквала да постигне чак такъв ефект.
Участвали всички – който с каквото може. Някои свирили с децата си, други пели с децата си, а имало и четирима татковци, които танцували с дъщерите си. Един от тях направих хореографията и новосформираният балет започнал да се крие от останалите, за да репетира тайно.
„Тогава, в един момент, ми хрумна, че аз не мога да стоя настрана. Че трябва да покажа на децата, че и аз мога да се справя със собствените си изисквания и така и аз излязох на сцената”, признава учителката.
Люси Райкова е почитател на народните танци и танцува в свободното си време, затова и номерът й в концерта бил българско хоро.
Спомените от случилото се:
Сега, година по-късно, тя признава, че никога няма да забрави очите на децата, когато застанала на сцената, облечена в народна носия. Преди да започне музиката, тя успяла да чуе само: „Аааа, госпожата”, а накрая на танца да види просълзените очи на родителите, които за пореден път разбрали на какво съкровище са попаднали децата им.
Така започнала работата по мюзикъла. Обаче и този концерт си има предистория и тя се губи в първото Коледно тържество, когато днешните третокласници били едва прохождащи патета в училище.
Още без да се познават много добре по между си, а и със самата нея, родителите решили да организират сами тържеството на децата си. Написали сценарий, измислили танци, разучили си репликите, оплели мрежа от „лъжи”, за да заблудят децата, че всичко е дело на Дядо Коледа и на други непознати, които са им приготвили изненада. Първолаците били толкова изненадани, че били нужни няколко минути, за да тръгне празникът. През тези дълги няколко минути децата просто разпознавали майките си в снежинките, които излезли да танцуват на сцената.
„ДЕЦАТА ОБОЖАВАТ ДА ОБЩУВАТ И МОЯ РАБОТА Е ДА ТЪРСЯ ИНТЕРЕСНИ НАЧИНИ ТЕ ДА ГО ПРАВЯТ. Иначе какъв е смисълът от моята работа. Да, да ги ограмотя е важно, но, ако са грамотни хора, които не могат да се сприятеляват, да се свързват по между си и с други хора, ако не са щастливи, какво всъщност съм направила?”
Това казва учителката и веднага допълва, че приема всяка година като стъпало за тях. И така е казала и на тях. В устния договор между нея и класа й има много любов и една категорична забрана. Никой няма право да казва „Не мога”, защото всеки може, стига да опита. Така в петминутнтие междучасия целият клас танцува хора например и вече няма дете, което да не може да изиграе Чичовото.
Кликни и открий още интересни интервюта
Как започва един ден на класа:
Денят за III „а” задължително започва с концерт. Свири това дете, което си носи музикалния инструмент и има домашно за деня. Всички слушат как то се е справило с домашното си и го аплодират, за да му вдъхнат увереност. Така децата вече знаят, че могат да правят чудеса и родителите им помагат в това знание, без да им подрязват крилете.
Затова и вратата на класната стая на III „а” не пише просто III „а”, а следното: „Зад тази врата са децата, които вярват в чудеса”.
„Тази табела предизвика бурна революция в родителите. Бяха ми сърдити няколко дни, че не съм ги включила. Трябвало да пише, че зад тази врата са децата и родителите, които вярват в чудеса. Как да не ги обичам”, усмихва се Люси Райкова.
После отново се вдъхновява от децата си и казва, че та са личности. Този учител или възрастен, който си позволи да се отнася с тях като с бебета, просто ги губи.
„Трябва да покриваш собствените си изисквания към тях, защото те този фалш го улавят още във въздуха. Не можеш да искаш от тях да са отговорни, а ти да си безотговорен към тях. Затова аз си говоря с тях. Всеки божи ден. Говорим, че сме хора, че допускаме грешки, но тези грешки не бива да ни определят. Че те не са страшни, когато можем да се извиним и да си простим. Преди се страхувах от телефона. Всеки път, щом звъннеше, си мислех, че се обажда поредният разлютен и недоволен от нещо родител. Сега, когато телефонът ми звънне, очаквам родител, който има нова някаква идея”, признава Люси Райкова.
Книгата на класа:
Нейният клас вече има собствена книга. Направили си я в края на първи клас пак по инициатива на родителите. Те направили снимки, подредили ги, а всяко дете, със собствения си почерк написало какво за него е бил първият клас. На корицата сложили и бар код „Любов”. Идеята била книгата да е една и да стои в класната стоя, но след това всяко дете и всеки родител поискал да си има собствен екземпляр.
И пак нейният клас спечели наскоро конкурс за рисунка на Доместос „Хигиена за отличници”, нищо че са музиканти. Сега си чакат наградата, а тя е ремонт на класната им стая. След това стаята им ще прилича на планетата на Малкия принц.
Защо начален учител?
„МЕЧТАЕХ ДА СЪМ УЧИТЕЛ, НО НА ГОЛЕМИ УЧЕНИЦИ. ОБАЧЕ ЗАВЪРШИХ НАЧАЛНА ПЕДАГОГИКА. Завърших и на мига започнах да работя. Работя 25 г. само в това училище – „Емилиян Станев”. Първата година беше като мъгла, но когато се успокоих, нещата тръгнаха”, разказва за началото Люси Райкова. Днес тя е убедена, че оценките са една от големите злини в училище. Да, може да ги има в четвърти клас, за да се подготвят учениците за следващия етап в училище, но от 1 до 3 клас, оценките са стрес за малчуганите.
Две дъщери – Любомира на 26 г. и Вилимира на 17 г., има Люси Райкова. Вили учи в същото училища и изкъсо следи развитието на майка си. Знае всичко за нейните деца, но и майка й знае всичко за класа на момичето си. Защото децата, макар и да не са нейни ученици, я търсят за съвет и за слушател. Едва на 15 г. Вили описа майка си в един текст „11 признака за това, че сте учител”, който продължава да шества в интернет.
Стефан Ангелов – За смисъла и ангажимента да си начален учител!
){kind=link}