Отново имаме честта и удоволствието да ви представим изключително интересен и отдаден начален учител в лицето на г-жа Керина. Ако се питате дали ще е интересно, отговорът е НЕ. Текстът не е интересен, той е много интересен

Насладете се на емоцията, която владее следващите редове! Приятно четене, приятели! 🙂

Интервюто е резултат от партньорството на “Аз, учителят” с вестник “Борба” гр. Велико Търново!

Интервюиращ – Сашка Александрова (вестник “Борба”)


Илина Керина, която измисли рок междучасията, за да се радват децата й!

Музика на “Щурците”, “Сигнал”, Васко Кръпката и БТР озвучава класната стая на Илина Керина всяко междучасие.

Това са прочутите рок междучасия, които съществуват само в Средно училище „Емилиян Станев“ във Велико Търново, където г-жа Керина е начален учител. Тя вдига децата си от чиновете, танцува с тях, провокира ги да пеят, да крещят, да изразяват емоцията си, да се радват.

Когато тя трябва да поеме поредния първи клас, родителите започват да се редят на опашка за нея.

„После сигурно съжаляват, защото аз работя и с тях. Не ги оставям намира и понякога ми се налага да водя борба с тях, да отговарям на въпроси от рода на „Ама защо да идваме?“. Но само това е начинът децата да се чувстват добре в училище, когато го има този триъгълник между мен, тях и родителите им“ – усмихва се Илина Керина.

Каква е философията на г-жа Керина:

Тя е начален учител. От тези, с които ти е кеф да седнеш на кафе, защото тя въобще не се страхува да си каже мнението. Удоволствие е да влезеш в класната й стая, която прилича на старо килийно училище. Е, не всява смут и паника, въпреки че тук-там висят табелки с определения от рода на „прилежен“, „мъдър“, „непокорен“, „Послушен“, „Непослушен“, „Нечист“, „Богонравен”, „Невнимателен”, „Внимателен“, „Ленив“ и т.н.

Свири на цигулка и на китара. Прави го често в клас, за да показва нагледно на децата си, че когато правиш това, което обичаш, само тогава си истински щастлив.

„Знаеш ли, опитвам се да не забравям детското в себе си, да му давам живот непрекъснато. Мисля че, когато успеем да направим това, сме намерили смисълът“ – казва учителката.

Признава, че иска да научи децата си да бъдат толерантни, да гледат и да виждат хубавото в другия, да слушат и да чуват радостта и тъгата на човека до себе си, да не мислят с клишета. И най-вече да са грамотни.

 

„Първите четири години са особени. Тогава аз съм им учителка, майка, приятелка. Те са с мен в по-голямата част от деня, пред мен се карат, плачат, страдат за нещо. Затова в първи клас всяка седмица имаме минути за благодарност. Благодарим си за най-малкото нещо. И постепенно тези дребни човечета стават момичета и момчета. Отговорността ми да ги превърна в добри хора е огромна. Затова аз никога не взимам страна, когато те се карат за нещо. И нямам любимци. В мига, в който си позволя да покажа предпочитание, те го усещат. Толкова са искрени, че просто не е честно да ги деля“.

Не крие, че с годините самата тя става все по-търпелива и толерантна и се учи от малчуганите да отсява важното от маловажното.

Мястото на историята, музиката и заветите в работата й:

Догодина г-жа Керина ще започне да учи внуците на първия си випуск. Трябват й няколко минути, за да овладее емоцията, която я връхлита, когато започва да си спомня за първите си деца.

Предала ги на новия им класен ръководител в пети клас с цяла книга. Всяко дете си имало история. Когато следващата учителка поела децата, тя вече ги обичала, преди още да ги познава лично. От тогава насетне, Илина Керина си има правило – с всеки випуск прави по нещо различно, уникално, за първи път, за да знаят децата, че са били единствени за нея и да помнят първите четири години в училище. От няколко години випуските например си имат песен.

Този 4 „б“, с когото г-жа Керина вече страда, че трябва да се раздели, си е избрал за свой химн „Старите хипари“. Това е нейният рокерски випуск, затова и тя с огромно удоволствие изважда китарата при всеки удобен момент. Този същия 4 „б“ се оказал и голям почитател на българската история, затова ОТ ДВЕ ГОДИНИ ДЕЦАТА И КЛАСНАТА ИМ ЗАЕДНО ЧЕТАТ „ВОЙНАТА НА БУКВИТЕ“ НА ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА.

Благодарение на тази книга малките паяци на Илина Керина опознали старите столици на България и най-интересните места и събития. Че успели да запалят интерес и у родителите си, които един ден се строили пред стаята и заявили, че искат да обиколят всички места, описани в книгата.

После се родила идеята за особените Коледни тържества на 4 „б“. Миналата година, повлияни от Людмила Филипова, учениците решили да се облекат като царе и царици. Нямало нито едно дете, което да не дойде готово за купона. „В учебниците по история от 1 до 12 клас няма нито ред за търновските царици. Наложи се да изучим историята на тези жени от книгата на проф. Пламен Павлов.

Обаче знаеш ли каква Коледа се получи! Всички вървяха с гордо вдигнати глави, носиха короните и мантиите си като истински владетели“, почти през сълзи разказва Илина Керина. Последната им обща Коледа беше посветена на звездните български мигове. На празника всяко дете получило книга с научните открития на българите.

И понеже разделите с децата измъчват Илина Керина, тя се опитва да създаде спомени. Само в четвърти клас тя си е създала традиция – всяко дете на рождения си ден получава картичка. Тя е изработена само за него и описва душичката му, мечтите му и всичко, което детето може да прави с радост. Илина Керина измисля сюжета и пише посланието, съпругът й – Христо Керин, който е художник, рисува. Третият човек в тандема е възпитателят й Емил Филев.

“Искам, когато се пенсионирам, да направя изложба с тези картички. Знам, че децата си ги пазят, защото аз самата си пазя тези, които те ми подаряват. Все едно ги омагьосвам с тях, наричам им. Само един случай ще ти кажа. Имах едно момиченце – Мелани. Не я пускаха с нас никъде, това дете не дойде на нито една екскурзия с класа си. Когато й дойде рожденият ден, написах на картичката й, че й пожелавам да обиколи света някой ден. Мелани днес е стюардеса” – разказва Илина Керина и за пореден път преглъща емоцията си.

Защо учителка?

Вече 24 години е в СУ “Емилиян Станев”. Казва, че й било предопределено да стане учител. Искала, като всяко дете, да бъде космонавт, после кинооператор, обаче майка й – бивша учителка – й казала, че може да преживее различни много емоции не къде да е, а в учителската професия.

Оказа се права. С децата никога не е скучно. Толкова много ги обичам, че всяка раздяла с тях ми тежи. Спасява ме само мисълта, че идва следващата силна енергия. И следващите патета, които искам да науча да си вярват, че няма начин да не се превърнат в лебеди“ – усмихва се учителката.

И казва още: „Искам да се чувстват уютно в класната стая. Да идват с радост на училище, не със страх. Затова постоянно питам родителите им как се чувстват децата. В мига, в който разбера, че някое се бои до смърт от мен, си подавам оставката. Боли ме, когато не успяваме да видим цветността им. Не уважавам колегите си, които дебнат децата да сбъркат, за да ги накажат по каналния ред. Виждаш ли какви думи само използваме. Ние нямаме деца за канала. И се радвам, че започваме да се отваряме за различни педагогики. Имаме всичкото знание, само трябва да го ползваме“.


Рая Ганева – Да се раздаваш докрай, това улавят детските радари!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here