Коментар от Станислав Вълев: Подреждайки тази статия, прочитах с оргомен интерес ред след ред! Откривах един пламък и желание за учителствуване сред народа. Споделям много от неговите възгледи! Знаете ли какво си помислих, когато стигнах до края на текста?

Ако някой ден, знае ли човек, бъда директор, бих следвал примера на

г-н Пенев! 

Приятно четене, приятели! То определено си заслужава 🙂 


Разкажи ни за себе си в пет изречения:

Какво да ви кажа за себе си? Наесен ще станат точно 30 години, когато в далечната 1988 година влязох като млад, току- що завършил тогавашното ВПИ Благоевград /сега ЮЗУ „Неофит Рилски“/ учител, в класната стая. Просто не мога да го повярвам, но е факт.

Може би защото все още съм запазил младежкия хъс, с който започнах тази най- отговорна според мен професия. Заради възрожденския идеал, който се стремя да следвам през целия си професионален път на учител. Заради неугасващия ми стремеж да давам на децата всичко, което мога. Може би заради нещо друго? Не мога да определя. А може би и заради нестандартния ми начин на работа, защото не се придържам строго към буквата на методиката, на стандартите, на закона и т.н.

Магистър начална училищна педагогика съм. Имам втора професионално- квалификационна степен. Минал съм през всички длъжности в училище – възпитател, учител, помощник-директор, директор. От лятото на 2016 г. съм директор на ОУ „Христо Смирненски“ в с. Ореховица.

Защо избра да си учител?

Не помня как стана така, че да избера професията на учителя. Беше много отдавна. Още преди да вляза в казармата, през вече много далечната 1982 година. Бях добър ученик по български език и литература, история, география, но не и по математика. И може би точно защото нямаше приемен изпит по математика кандидатствах в единствения тогава висш учителски институт.

Просто исках да уча директно висше образование, а не първо полувисше, и да няма приемен изпит по математика. Както се казва – апетитът идва с яденето! Така стана и при мен. Апетитът за работа с децата дойде с непосредствения ми контакт с тях. Просто се заразих в добрия смисъл на думата от работата с най-малките ученици и все още съм подвластен на тази зараза.

Разкажи ни как се справяш с предизвикателствата в училище?

С предизвикателствата в училище, а те, вярвайте ми, са много и най-разнообразни, се справям по различен начин.

Нямам точен модел за преодоляване на различните по естество проблеми, но предполагам, че е някаква странна смесица от това, че съм изпълнителен и в повечето случаи стриктен. Също и това, че проявявам в много случаи изобретателност, нестандартност и имам свобода в мисленето.

Как да го кажа? Все още не съм се „вдаскалил“, въпреки че не обичам тази дума, но тя се употребява често в обществото. Винаги съм бил „за“ нововъведенията в училище. Например информационно-комуникационните технологии, които приех повече от радушно. Въвеждането на електронно съдържание. Винаги съм посрещал „на нож“ недомислените понякога нормативни актове и прекомерната бумащина.

Любовта към децата, работата с всеотдайните ми колеги, контактите, които търся целенасочено с родителите на учениците – всичко това ми помага да се справям в непосредствената си работа като учител и директор.

Държа да отбележа, че работя с чудесни педагогически специалисти в училище. Работим всички заедно като екип, подпомагаме се взаимно, подкрепяме се и се разбираме като приятели.

Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):

Хубавите и щастливите моменти от работата ми в училище са толкова много, че не мога да отделя един и да го опиша.

Най-голямото ми щастие от учителската професия е да видиш грейналите лица на децата. Да видиш техните усмивки, да прочетеш десетките, а сигурно и стотиците картички и листчета, на които е написано – „Вие сте най- добрият учител“, „Обичаме Ви“, „Искаме Вие да ни учите и в 5 клас“. Безбройните пожелания за здраве, дълъг живот и т.н.

Щастие е и това да те спрат родители на ученици и да ми благодарят, че съм бил учител на децата им. Да ми кажат, че съм запалил искрата на любовта към историята на родината ни. Да получа съобщения в социалните мрежи от мои бивши ученици, изпълнени с признание и любов. Например една моя ученичка, студентка по медицина ми писа:

„Искам да Ви кажа, че освен още един учител, Вие сте другият, който мога да определя като идеал за такъв и винаги, когато се сещам за Вас, се усмихвам, за това се надявам да продължите по този път.“

Това е истинско щастие, нали?

Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?

Какво бих променил в образователната система? На първо място ако имах възможност бих назначил в министерството на образованието и науката само специалисти, които имат поне по десет години учителски стаж, за да са наясно всяка една наредба, всеки един нормативен документ какъв ефект ще има върху учителите.

Бих намалил бумащината, която понякога е прекалена и измества фокуса на работа на всеки един педагогически специалист.

Също така преди всяко едно изменение на нормативен документ или нов такъв ще направя така че да се чуе гласът на българския учител, а не гласовете на знайни и незнайни НПО-та и родителски организации, които си нямат на понятие от нашата професия.

По-тежки санкции за родители и граждани, неглижирали децата си и неоказващи съдействие на учителите за редовното посещение на учебни занятия, за вербална и невербална агресия срещу нас.

По-голяма свобода в професията ни, притисната от много закони, правилници, наредби, планове и т.н.

За заплащането нужно ли е да споменавам? То е ясно, че трябва да се увеличи двойно, както обеща настоящето правителство. Бих намалил броя на учителските институти и университетите, които обучават за учители, до минимум, защото само този, който не е пожелал, той не е станал студент.

От какво има нужда според теб българският учител?

Българският учител има нужда от достойно заплащане на труда си. От дължимо уважение на обществото. От закрила и защита от страна на държавата.

По време на Възраждането, когато сме нямали държава, хората са сваляли шапка от уважение пред тогавашните даскали. Възпитавали са децата си в преклонение пред учителя, събрали са последните си грошове, за да заплатят нужната му плата.

Открий тук още мотивиращи интервюта

Сега учителят е лесна мишена за родители, НПО-та, малцинствени групи и медии. Защото обществото ни като цяло не ни отдава нужната почит и уважение, както е било през Възраждането.

Всеки може да си позволи да мачка, унижава и ругае българския учител. Децата като цяло, въпреки че има и изключения, не се възпитават в уважение към нас. За много българи образованието не представлява никаква ценност и от тук произтича липсата на всякакво уважение на учителския труд.

Как би мотивирал/а някого да стане учител?

Не знам как точно бих мотивирал някого да стане учител, но при всички случаи няма да го мотивирам със заплащане.

Когато аз станах учител, а и много години след това, заплатите ни бяха едни от най- ниските в страната. Едва в последните години се усеща някакво разбиране от страна на държавата за повишаване на заплатите ни.

Всеки един млад човек трябва го усети вътре в себе си, да усети призванието си да е учител, възпитател, образец и модел на поведение.

Повече от нежелателно е някой да стане учител само защото друго няма какво да работи или просто защото е завършил поредния незнаен учителски институт. Не обичаш ли децата, не посветиш ли живота си на тях, не се ли раздаваш без остатък, не даваш ли всичко от себе си- нямаш място сред учителите.

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?

Това, което искам да споделя, е един призив към всички мои колеги!

Уважаеми колеги, възпитавайте учениците в любов към родината, възпитавайте ги да са горди, че са българи, възпитавайте ги да са горди с нашата история, нашите традиции, уникален фолклор, танци и песни.

Възпитавайте ги в уважение към труда на всеки един честен българин. Давайте им личен пример с морал, поведение и отговорност.

През всичките си години на учителското поприще съм правил точно това с моите ученици. Искал съм да станат достойни българи. Да намерят своето място в обществото. Също да са толерантни към различието. Силно да съчувстват на болката на другия. Да имат самостоятелно мислене. Да могат да разсъждават сами, а не да запомнят точно до последната буква или цифра написаното в учебниците.

Надявам се да доживея да видя отново родината ни силна и процъфтяваща, каквато е била и каквато заслужава да бъде. Внуците ми, учениците ми да отраснат и да останат в България, а не по света, защото нашият народ е велик с историята си и трябва да пребъде.

Амин!


Иван Занов – Учител съм, защото не си представям и не искам да съм друг!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here