Кой каза, че математиците са лаконични? Вижте колко интересно и увлекателно разказва за професията и учениците си г-жа Рая Ганева!
Приятно четене, приятели 🙂
Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Вече тридесет и една години съм учител по математика. Коя съм аз? Странна смесица от отговорен човек и творческа личност. От една страна съм точна и коректна, от друга около мен и в мен е пълен хаос. Нещата се случват в движение. Винаги и във всеки момент се оказва, че има някакъв казус и изходът зависи и от мен.
Важно е, щом говоря за себе си, да кажа, че средата, в която попадам, в много висок процент влияе на емоциите ми. Затова съм щастлива, че работя в училище, в което мотивацията ми е голяма. Тук срещнах колеги, които не просто са професионалисти. Открих изключително интересни личности, свободомислещи и талантливи хора. Зная, че такъв екип не се сформира случайно, затова високо ценя този дух и силата, която ни прави успешни.
И освен това ви убедих, че пет е много повече от пет.
Защо избра да си учител?
Причините са безброй. Най-важната от тях е, че по този начин винаги ще общувам с млади хора и ще се уча от тях. Да си в крак с времето е нещо много ценно.
Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?
Винаги е различно. Ясно е, че имам опит, че съм подготвена на теория и запозната с методиките на обучението. Но това не стига, когато срещу теб стоят трийсетина дечица – любопитни, будни, мислещи.
Те са различно възпитавани в къщи, имат различни характери, различни интереси и различни възможности. Всяко от тях е важно за мен и търся специален начин да го докосна. Дали да го мотивирам да заобича математиката, или да го подтикна да сътвори нещо, или просто да поговорим за проблемите и тревогите му, това са нещата от ежедневието. А дали се справям? Просто се оглеждам в очите на същите тези деца.
Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):
Ами хубавите моменти винаги присъстват, стига да ги откриваме. Децата са невероятни. Такива неща измислят!
Чета и плача:
Например, след едно мое едноседмично отсъствие от училище, ме посрещнаха с огромна картичка(2х2м), на която всеки беше описал неща, които е научил от мен.
Често бивши ученици идват да ме видят и да поговорим. Е, това са истинските моменти, които всеки учител е изпитал. Да гребеш с пълни шепи плодовете на своите усилия и да знаеш, че продължаваш по този път и на същата тази цена, верен на себе си. А, да, и не само да да вярваш, а да откриваш смисъл в това, което правиш.
От какво има нужда според теб българският учител?
От доверие!
Това е, което ни липсва. Българският учител е индивидуалист и творец. Като на такъв, рамките му тежат. Спират го да бъде свободен в изборите и действията си. Мъчно ми е, когато обиден от нещо си учител влиза в час. Е как този човек да възпита свободолюбив дух у децата? Как да им покаже колко е важно човешкото достойнство, като излъчва несигурност, неувереност, страх?
Не казвам, че не трябва да има рамки, наредби ,контрол и всичко останало. Разбира се, че не го и мисля. Но ние работим с хора и тези хора са децата ни. Те не са точки 1,2 и 3 от правилника.
От какво имат нужда българските учители според не толкова опитните колеги? Кликни ТУК, прочети и сравни.
Не понякога, а всеки ден учителят е този, който взимайки решение или казвайки дори една дума, оставя там някъде трайна следа. Тази огромна отговорност важи и за родителите, а всички знаем – безгрешни хора няма. Остава единствено доверието между нас. Да общуваме и да знаем, че сме от една страна, дори когато има конфликтна ситуация.
Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност?
Това е много лесен въпрос за мен и аз веднага ще ви отговоря. Бих променяла всичко! Не защото е грешно, а защото да образоваш значи да променяш непрекъснато. Да надграждаш, да усъвършенстваш.
Като цяло подкрепям всяка промяна, давайки си сметка, че конкретно тя може да има много негативи, но като част от целия процес позитивите са винаги повече. “Промяна“ е ключова дума и аз много я харесвам. Разбирам промените в образованието не като хаотично лутане, а като непрекъсната необходимост.
В този забързан свят ние самите се променяме буквално с дни. Логично е, мисля, че и всичко в образователната система трябва да се променя непрекъснато и динамично.
Как би мотивирал/а някого да стане учител?
За да стане някой учител, отвътре трябва да му дойде. Няма как точно за това друг да го мотивира и убеждава. Дали това не е единствената професия, където мотивът със сигурност никога не е заплатата?
Кликни и прочети още интересни интервюта
Успешните учители са различни типажи. Млади или по-стари, самоуверени или по- скромни, припряни или по- спокойни, хубаво облечени или не толкова. Истината е, че характерът и недостатъците нямат значение. Точно както и в едно семейство, където има доверие и любов. Да си себе си и докрай да се раздаваш. Това улавят невидимите детски радари. А точно това насила не става.
Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?
Обичам си професията. Харесва ми този двустранен процес – да обучаваш и възпитаваш, самият ти учейки се от децата. Много ми харесва да сграбчвам случайни идеи на учениците, неосъзнато добри, често гениални. Да ги поощря, да ги подтиктна да ги разгърнат и осъществят. Щастлива съм, когато помогна на някого да повярва, че може да постигне много по неговия уникален начин. Да ангажирам учениците си с бъдещето, това искам.
Дени и Веси – Да си учител е енергия, която има силата да променя!
