Новата учебна програма по история за X кл. – позиция и пояснения от БАН

Позицията на БАН по въпроса за новостите около изучаването на историята в 10 клас. Прочетете и разберете повече.

19018

Уроците за историята на България след 1940 година често не се преподаваха. Те присъстваха в учебниците, но учителите не стигаха до тях.

С новата учебна програма по История и цивилизация за 10 клас това ще се промени!

Това заяви директорът на Института за исторически изследвания при БАН доц. д-р Даниел Вачков в хода на пресконференция в БТА на темаДостиженията на историческата наука и преподаването на история в българските училища.

Вачков сподели, че българската история е изключителна дълга. Нашата държава е с най-голяма и дълга държавна история в Европа. България има и много голяма преддържавна история, което прави трудно представянето на различните епохи в училище.

По думите му обаче е неприемливо младежите, учениците които излизат от гимназиите, да не знаят нищо за историята на България след 1940 година. Да нямат мнение върху тези събития, различни от семейните разкази. Младежите трябва да знаят обективните факти.

Какви са проблеми в представянето на тези факти:

Проблем е представянето на тези факти – как те да бъдат представени възможно най-достъпно до учениците. Според Вачков ако се напише учебник, натъпкан с изключително много факти и събития, най-вероятно учениците ще загубят интерес към най-интересния предмет в училище.

Поради това Институтът за исторически изследвания при БАН работи с опитни методисти за установяването на това по какъв начин децата могат да поемат най-добре въпросната информация.

Според Вачков в тази насока е най-важно да се търси балансът. Като се говори за баланс, трябва да се отбележи, че учебната програма не може да обхване всички страни. Програмата акцентира върху основните характеристики на всички епохи и режими.

Кликни и прочети интервюта с отдадени учители

За него е много важна и периодиката на българската история. С програмата до сега децата са били натоварени с много фактология, а по негово мнение децата трябва да се научат да разсъждават и да тълкуват информацията.

Идеята е при преподаването по история децата да разбират основните модели, процеси и факторите, които влияят върху тях, и след това да могат да свържат тези процеси с фактите

Доцентът допълни, че в днешно време тежката фактология е напълно излишна, защото учениците могат да проверят един факт за по-малко от минута чрез интернет. Трябва да се знаят само най-значимите такива. От учебниците по история трябва да се изчисти ненужното и излишното, така че да има възможност за повече тълкуване на ключовите периоди.

Прилики и разлики:

Според анализаторите на пресконференцията новите учебници няма да се различават много от предишните. Ще се различава обаче работата в училище.

Специалистът по Българско възраждане гл. ас. Д-р Димитър Христов обясни, че историята като учебна дисциплина у нас се изучава кръгово. Първо само въведение до 5 -7 клас, после започва по-обстоен преглед до 12 клас.

В 12 клас обаче учениците не са много активни. Децата имат ниска мотивация спрямо предметите, различни от тези, по които ще държат кандидатстудентски изпити. Поради това не трябва да се очаква, че те ще влагат много усилия и старания за изучаването на предмета.

През втория срок на 12 клас на практика почти не се учи по някои предмети. Това констатира Вачков като обясни, че по този начин важен материали на практика се преподава в празни учебни стаи.

Има ли място приватизацията в учебниците?

Доц. Вачков коментира и периода на приватизацията, който попада в новата учебна програма.

Според него този период не е достатъчно научно изследван. Има изследвания, но не може да се констатира ясно какви са механизмите, по които се осъществяват политическите и икономическите промени и държавни процеси. Периодът е и много близък, което прави трудно определянето на основните характеристики и понятия.

 “Идеята е приватизацията да се извади като понятие, което характеризира икономическите и политическите процеси в страната през този период. В програмата са посочени и социалните проблеми на периода, като целта е да се покаже драматизма на прехода”.

Кликни тук и прочети още новини

Как ще помага БАН?

Стана ясно също така, че Института за исторически изследвания има готовност да участва в квалификационните курсове за преподаватели, организирани от министерството.

“Историята е развиваща се наука. Само за няколко години в историята излязоха нови изследвания, които малко или повече имат своя принос за оформянето на картината”

Вачков сподели, че е добре преподавателите да минават през такъв курс за опресняване и запознаване с новите достижения на историята.


Източник – https://news.bg/education/istoriyata-sled-1944-godina-ne-e-semeyni-razkazi-i-ima-myasto-v-uchebnitsite.html

1 коментар

  1. Наблюденията и препоръките на доц.Вачков са реалистични. Сега отговорността пада изцяло върху съставителите на учебниците и изграждането на методика, която да не бъде допълнителна предпоставка за разделение на нацията ни. Причинно-следствените връзки, фактологията да се представят обективно, безпристрастно, с уеднаквена методическа конструкция на урочните единици за всяко училище, всеки клас. Винаги съм била за творческата свобода на учителя, но конкретният исторически период трябва да се анализира недвусмислено и внимателно пред децата. Коментирала съм и друг път – опасявам се, че училището ще се превърне в арена на политическите пристрастия на родителската общност. Затова предварителните семинари са абсолютно необходими.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here