От какво се нуждае учителят според г-жа Николова? 

На много места в своето интервю тя говори именно за това. Дългият й стаж в професията ни кара да мислим, че има право да сподели мнението си и то е меродавно!

Приятно четене, приятели. То определено си заслужава! 🙂


Разкажи ни за себе си в пет изречения:

Приятно ми е! Казвам се Мария Николова и съм родена в Ямбол.  Докато бях студентка в Шумен, където завърших предучилищна педагогика, се запознах със съпруга ми, който последвах в болярския край. Живея и работя в Горна Оряховица. Много малко работих като детски учител. Впоследствие се преквалифицирах във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”  като начален учител. Работейки досега като такъв разбрах, че детската градина ми е била много тясна.


Защо избра да си учител?

Когато съм избирала да съм учител, не съм си давала ясна сметка точно защо. Искала съм, усещала съм. Може би едно от най-важните неща, звучащи като клишета, е обичта към децата. Но не споделяш ли това клише, нямаш място в училище.

Сетих се още защо станах учител!

Не ми вървеше математиката, а в кандидат – студентските изпити по предучилищна педагогика нямаше такъв изпит. После, преквалифицирайки се в начален учител, не успях да избягам от висшата математика, която и до ден днешен не мога да разбера защо учихме? Нищо от нея не ми е потрябвало до ден днешен.


Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?

Старая се часовете ми да протичат по начин, който не напряга и не натоварва децата. Често сред тях възникват конфликтни ситуации и в тези случаи предпочитам част от часа да премине в разговор на морална тема.

Нравствените ценности, които правят едно общество здраво, са западнали. Уча всичките си ученици, че не е важно какви оценки имаш, а дали ще израснеш като добър човек. Учебният материал не страда от това, но изграждането и формирането на детската личност ще пострада, ако се правим, че нищо не се е случило.

Много се шегувам по време на час и това отпуска децата, като в същото време внимавам да свършим и сериозната работа. Критикувам ги, карам им се, но и ги прегръщам. Не мога да си представя да съм в класната стая и да преподавам с напрегнато или сериозно изражение.

Децата оценяват това и не само. Най-обективната оценка за един учител дават неговите ученици и техните родители. Нито една друга оценка не е важна за мен. А в последните години се полагат неимоверни усилия да се оценява учителския труд. За образователните институции учениците и родителите са невидими, а те са най-достоверния оценител.

Предизвикателствата в класната стая са всекидневни и могат да бъдат, както положителни, така и отрицателни. С положителните всеки може да се справи. Който обаче успее да се справи с отрицателните предизвикателства и да излезе сух от водата, е виртуоз.

Учителят се нуждае от: 

Понякога учителят се нуждае от съдействието на родителите, за да реши даден проблем и то е много ценно. Друг път му е нужна подкрепата на ръководството, което също е много важно. Предизвикателствата са изпитание, на което не всеки е готов да се подложи. Те изкарват човек от зоната на комфорт, но решителните хора не се страхуват да излязат от тази зона.


Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):

Интересните моменти в учителския ми живот  са свързани все с моето свободомислие, вродено чувство за справедливост и непримиримост. Те са разклащали почвата под краката ми, но са ме направили по-силна.

Такъв момент е публичната ми реакция относно „опреснителните” курсове по БДП, известни на учителската гилдия като курсовете на Паунов. И до ден днешен се питам кой реши, че това е курсът на курсовете и защо нареди след всеки последен час в дневниците да се пише 5 минути БДП, като това е лишено от нормалност? И до момента тази безсмислена наредба не е отменена.

Друг интересен момент е отказът ми преди няколко години да занимавам родителите на бившите ми второкласници с едни заявления, отнасящи се за кариерното развитие на техните деца, едва тръгнали на училище. Тогава привлякох към себе си интереса на местното РУО, заедно с министерството, а родителите бяха станали разногледи от уверение колко е важно това, което впоследствие се оказа, че е едно голямо нищо.

Третото ми „прегрешение” беше по време на прословутия и злощастен учителски събор, когато си изработих плакат и заради това не бях допусната в „Арена Армеец”, та се наложи да го хвърля, за да вляза и да слушам колко е важна свободата за учителя … и други смешни неща.

Последната волна изява, която ми донесе неприятности, е радостта да учиш на пода преди коледната ваканция. Децата чакаха тази седмица с нетърпение, родителите бяха съгласни, но не се хареса на друг. Същият този друг учи колегите как да разчупват формалното образование, което е парадокс и освен човек да се смее, друго не му остава.

Неприятности ми донесе и различната подредба на чиновете в класната ми стая, която отдавна не е в три редици. Когато се осмелиш да направиш нещо, което другите не правят, веднага те забелязват.

Едни ти се радват, на други пречиш. Но това не ме отказва.


От какво има нужда според теб българският учител?

Българският учител има нужда от онова, което за финландския учител е всекидневие – свобода и доверие. Има нужда от съвременно оборудвана класна стая. Има нужда от повече самочувствие, смелост, решителност и повече права. Има нужда от отстояване на достойнството си. Има нужда от разтоварване от несвойствени задължения, за да има време да бъде УЧИТЕЛ.

От какво има нужда българският учител според друг опитен колега, а именно Иван Занов? Кликнете ТУК и разберете. 🙂

Или казано по друг начин, перифразирайки приказката за лозето „Учителят не ще надзираване, иска подкрепа и доверие”.


Какво би променил/ла в образователната система, ако имаш възможност?

Бих дала възможност на учителите сами да определят учебното съдържание. Ще имат възможност да водят децата сред природата, за да учат там. Без да им извивам ръцете с безумна документация.

Ще спася много гори от изсичане за целите на образователната бюрокрация. Бих отменила първокласниците да се подписват на каквито и да е документи, защото това не е сериозно. Ще отменя задължителните родителски срещи, без учителят да има нужда от тях.

Бих организирала курсове на тема „Как да поемам отговорност за онова, което правя” или „Как да използвам дадената ми свобода”. Със сигурност ще оцветя всяко българско училище в свежи цветове и ще поощрявам всеки учител, който спре да приема за редно, че чиновете трябва да са в три редици.

Най-голяма вреда в образованието нанасят чиновниците.

Това са едни хора, които или не са били учители, или са били много малко. Допускането им да решават съдбата на българското образование, го заби в земята много здраво. Ако имам възможност, бих започнала от тях, като редуцирам техния брой.

Където по места все още има отживелици от недалечното ни минало, ще положа усилия да ги отстраня, защото и до ден днешен те пречат на развитието на съвременното образование.

Кликни и прочети още интересни интервюта

Демократично развитие с тоталитарни похвати не води до никъде. Нашето образование се нуждае от радикална реформа, защото до момента реформа няма, а самата дума си загуби смисъла от преекспониране без покритие.

Ще приветствам всички смислени наредби написани кратко, точно и ясно, за да не се губим в превода. А преди да се въведат всякакви новости,  първото нещо, на което всеки уважаващ себе си и учителите министър държи, е да са осигурени съответните условия и чак тогава да се въведат и да изисква от учителите. Нека все пак каруцата да бъде след коня.


Как би мотивирал/а някого да стане учител?

Бих му казала, че го чакат много предизвикателства, но и много радост и искрена обич, особено ако работи с най-малките в училище. Трудно е, но си струва. Пък и лесното не прави един учител добър.


Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?

За предоставената ми възможност да съм част от „Аз, учителят” ще благодаря!

В България има прекрасни учители, които знаят, че всеки сам гради и сам руши авторитета си и нито един закон не е в състояние да задължи никой да го уважава.

Уважение се изгражда с обич, усмивка, справедливост и честност.


Още едно интервю с отдаден начален учител …

Илонка Димитрова – Всички учители заслужават уважение!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here