Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Здравейте, казвам се Владислав Янев на 27 г., от гр. Перник. Завършил съм в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание“, както и магистърска програма на тема „Обучение на ученици със специални образователни потребности“.
Имам близо 5- годишен опит в учителската професия. В кариерата си съм работил за столичните 141 ОУ „Народни будители“, 132 СУ „Ваня Войнова“, а в момента преподавам в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Драгичево (област – Перник). По-голям стаж имам в работата с начален и прогимназиален етап.
Защо избра да си учител:
Аз съм привърженик на теорията, човек да работи това, което обича. Казано по друг начин – работата да ти е хоби. В моя случай обичам спорта, забелязах, че се разбирам добре с децата (старая се да пазя детското в себе си), търпелив съм по природа и реших, че моето призвание ще бъде – учител по физическо възпитание и спорт.
Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?
Старая се да накарам децата да обичат спорта и да приемат, че това е предмет, който е от изключително значение за тяхното физическо и психологическо развитие.
В общи линии при малките организацията е следната – правим загряващи упражнения от света на основната гимнастика или пък на леката атлетика. Играем забавни подвижни и щафетни игри. Учим се на базови елементи от спортните игри и др.
Още от първите ми дни в училище ми стана ясно, че оценката за моята работа, ще я видя по лицата на дечицата. Когато ги видиш усмихнати, леко задъхани и със зачервени бузки, по коридорите не спират да те питат „Господине, кога пак имаме физическо“? Второкласник пък се провиква „Искаме още адреналин“. Тогава разбираш, че усилията ти не са напразни.
Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие или просто интересен момент):
Много са хубавите моменти в учителската професия. Имам много мил спомен от 141 ОУ. Ученици от 4 клас ми бяха приготвили торта за рождения ден. С деца от 132 СУ, пък спечелихме едно голямо футболно състезание за момичета и момчета 3-4 клас в София.
Имал съм и случаи, когато отивам да посетя училища, в които съм работил, за да се видя с деца и колеги и изведнъж те връхлита ураган от детски прегръдки, емоции и стотици въпроси.
Това са неща, които се помнят цял живот.
От какво има нужда българският учител?
Сигурно и други колеги преди мен са го казвали, но заплащането в бранша трябва да бъде по- адекватно. Що се касае за предмета, който преподавам аз – трябва да има и по-добра материална база. Също така задължително намаляване на обема от излишна документация, която трябва да се води.
Как би мотивирал някого да стане учител:
Работата като учител е истинско предизвикателство. Много е динамична, всеки един клас, всяко едно дете представляват различни светове. Бих казал дори, че са различни вселени. Трябва да се стараеш много за да намериш пътя към всички тях.
Връщайки се назад във времето, когато правех първите си стъпки в професията, откривам, че съм допускал доста неточности в работата си. Винаги съм вършел всичко с огромен ентусиазъм, а най- хубавото от всичко това е, че децата оценяват, когато някой полага грижи и старание за тяхното личностно развитие.
