Смятам че двете най-благородни професии на света са именно тези двете…

Питате ли се кои са двете най-благородни професии според Илиян? Октрийте отговора в текста. 

Той е все още студент, но начинът, по който разсъждава ще прикове вниманието Ви! 

Приятно четене, приятели! 🙂 


Разкажи ни за себе си в пет изречения:

Като филолог трудно ще се вместя в пет изречения, особено след като първото вече го пропилях.

Казвам се Илиян Карабойчев, понастоящем студент в ПУ „Паисий Хилендарски“ и изучавам Български език и история. Научните ми интереси са преди всичко в историята, а българския отдавам на факта, че обожавам литературата и смятам че тя духовно обогатява човек.

Определям се като широкоскроен човек. Освен историята се интересувам от филология, философия, психология, че дори и от биология и химия (средното ми образование е екология). От година, след като вече съм учител, в интересите ми навлезе и географията. Като личност съм мечтател – вярвам, че няма невъзможни неща и че с упоритост, постоянство и амбиция, човек може да постигне всичко.

Защо избра да си учител?

Като всеки човек, още от дете съм търсил желаната професия. Казвах, че или ще стана лекар, или учител.

Смятам че двете най-благородни професии на света са именно тези двете. По-късно прочетох някъде мисълта, че учителят създава всяка една професия, а вече като филолог знам, че учител идва от глагола „уча“. Най-значимият глагол в нашия език.

Няма по-благородна кауза от това да предадеш знанията си на някой друг. Няма по-голямо щастие от това да видиш, че си научил своите ученици да мечтаят, да копнеят, да желаят да постигат целите си.

Така, когато трябваше да кандидатствам, в последния момент промених желанието си. Oт кандидат-лекар, се превърнах в кандидат-учител. Ако питаш откъде се породи страстта ми към историята, винаги съм изтъквал две неща и те са двама мои учители. В седми клас една моя учителка, с която сега сме добри приятели и колеги, породи страстта ми към историята. А в десети, друг мой преподавател ми показа науката история. По този начин историята стана страст, копнеж, търсена истина, която обяснява нашето битие.

Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?

На първо място трябва да „кажа“, че аз все още съм студент. Веднага след като завърших първи курс започнах да подавам документи за работа.

Подадох в над двадесет училища и от всички получих отказ. Това бе първото предизвикателство, с което трябваше да се справя. Някой да повярва в моите знания, умения и качества, да види потенциалния учител зад студента.

И в момента, в който вече бях изгубил надежда, получих обаждане от училището, в което вече половин година работя и съм учител – ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Устина.

Това бе търсеното от мен доверие, това бе сбъднатата моя мечта, за която благодаря на директора на училището – Мария Енчева.

Кой ли още е започнал своя професионален път от село? Открийте, кликайки ТУК или в категория “УчителиТЕ”

Отидох там без никакво съмнение, че ще постигна успехи с децата, макар че хората сякаш са предубедени към училищата в селата. За първи път се появявах на училищната сцена като учител.

Не мога да кажа, че не съм изпитвал притеснение, но само миг беше нужен, за да превърна тревогите си в щастие, в удоволствие, че съм това, което съм.

В това училище открих…

Сега, от дистанцията на времето, мога да заявя, че в това училище открих невероятни ученици, такива, които уловиха амбицията в мен и тя започна да покълва и у тях. Чувството, че си „заразил“ някого с твоите собствени желания за приключение е невероятно.

На въпроса как преминава един мой час, ще е много трудно да отговоря. Преподавам история и география, но историята винаги ми е била присърце.

В часовете си се опитвам да убедя учениците, че както казваше една моя преподавателка „историята е пророчество обърнато назад“. Разказвам им увлекателни и интересни факти от миналото, за да „облекча“ сухата фактология. Давам им поле за изява. Показвам им, че миналото не е толкова далечно, а настоящето не е изключително променено.

Иска ми се да покажа човешката страна на история пред моите ученици. Опитвам да им покажа, че зад войната се крие тъга, страх, патриотизъм. Че зад онези бляскави владетели се крие човекът, който често не може да надмогне себе си и който често греши.

Да обичат своята родина…

Но онова, на което наистина искам да ги науча, е да обичат своята родина. Искам от тях да създам патриоти и родолюбци, хора, които да вярват, че родината им е велика и славна. Хора, които да увековечават подвига и делото на своите предци и да се гордеят с тях. Не на последно място, искам да ги науча да бъдат човеци – да вярват, да обичат, да успяват да бъдат себе си.

Кликнете ТУК, за да разбере за кой още любовта към родината е ключ към по-добро настояще 🙂

Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):

Когато аз бях ученик, печелех много конкурси и състезания свързани с есеистиката, философията, историята.

Още през първия месец, в който започнах да преподавам, опитах да посадя амбицията си към извънкласните дейности и конкурси в съзнанието на моите ученици. Така участвахме в няколко национални конкурса, в които учениците, макар в пети, шести и седми клас, изразиха своята позиция по определени въпроси под формата на есе.

Обясних им, че победата в конкурсите не е толкова важна, колкото предварителната победа, че си успял да изразиш мнението си и да го споделиш. Но без никой да очаква, по-късно ни се обадиха и ни наградиха. За някои ученици това бяха първите успехи и те породиха пориви за още нови приключения.

Тогава открих, че никога не съм се радвал толкова на своите успехи, колкото на техните лични победи. Именно тогава познах какво е да си учител и кога човек се превръща в ментор. Тогава, когато успехите на учениците му започнат да го топлят повече, отколкото неговите собствени постижения. Гордея се с учениците си и с техните победи.

От какво има нужда според теб българският учител?

На дневен ред сред медиите, а и сред обществото ни, все стоят заплатите на учителите. Разбира се, на мнение съм, че учителската професия трябва да е сред тези, които са финансово задоволени и стабилни, но смятам, че съвременният учител се нуждае от нещо повече.

Уважение, респект, положителна обществена оценка …

От уважение, от респект, от положителна обществена оценка, та ако щеш и дори от преклонение пред делото му. Възрожденските учители са притежавали това. Те са били даскали с благородната кауза да създават образование и интелигентни български граждани с ясна обществена позиция.

Днешният учител се нуждае от поле за изява, както и от доверието на обществото. Нуждае се от съгласието и потвърждението да бъде това, което е – учител с амбицията да успява и да създава.

Как би мотивирал/а някого да стане учител?

Смятам че, ако библейските текстове са истина и че ако съществува едно по-хубаво място, в което добрите хора отиват след смъртта си, то единствените човеци, които са си запазили сигурно място в този невероятен свят са учителите.

Като учител аз чувствам, че животът ми е значим и знам, че в него има смисъл. Някак си само учителската професия се доближава до представата ни за величие от историята. Всички увековечаваме подвига на нашите герои, но сякаш никой не си дава сметка, че съвременните герои са учителите. Че техният подвиг, както би казал Яворов, е „чутовно велик“.

Така че пожелавам на все повече млади хора да станат част от най-благородната професия, за да придадат на живота си истински смисъл, колкото и абстрактна да звучи тази истина в момента.

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?

Първо искам да благодаря за това интервю и да изкажа адмирациите си към създателите на този сайт. Нека бъдем будители на съвремието и нека да увековечаваме името на нашата Майка България.

Оцелели сме векове наред, защото Родината ни е раждала герои, книжовници, творци, патриоти и родолюбци. Почти всеки ден чета, че в съвремието ни нямало такива герои.

„О, неразумни юроде“, такива герои има – огледай се. Те са около теб. И се наричат учители.


Стефан Ангелов – За смисъла и ангажимента да си начален учител!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here