Седем бързи въпроса в първото блиц интервю с едно младо семейство учители! За нас е истинско удоволствие да ви представим усмихнатите и отдадени учители Дени и Веси!
Веси:Тънкостта на тази професия е …..?
Дени: Не мога да опиша с думи каква беше реакцията им …!
Питате ли се каква е “тънкостта на професията” според Веси и какво “не може да опише с думи” Дени? Можете да разберете, прочитайки статията 🙂
Приятно четене, приятели!
Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Дени: Здравейте, казвам се Денислав. Роден съм в град Ловеч преди двадесет и шест години.
Средното си образование съм завършил в Природо-математическата гимназия в град Ловеч, а висшето си в Стопанската академия в град Свищов – специалност финанси.
След което придобих следдипломна квалификация в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност Начална училищна педагогика. Преподавах 3 години в ОУ „Любен Каравелов“ – с. Златна Панега.
Веси: Казвам се Весела Димитрова и от казаното дотук от Денислав само градът, в който съм родена и в който завърших средното си образование, е различен.
Родом съм от Видин, там завърших ПГ “Проф. д-р Асен Златаров“, специалност „Икономика и мениджмънт“. И оттук нататък историята абсолютно се припокрива с тази на г-н Димитров.
2. Защо избра да си учител?
Дени: Не аз избрах професията, а тя избра мен. По стечение на обстоятелствата се преместих да живея в Златна Панега. Съвсем случайно получих възможността да преподавам любимия си предмет от училище – математика.
По време на първата си година като учител разбрах, че работата с учениците много ме зарежда и в същото време ме мотивира да търся повече начини, с които да мотивирам тях.
Веси: А въпросното „стечение на обстоятелствата“ всъщност съм аз. През последната си година в университета имах щастието да работя по един проект с детските градини в град Свищов.
Тази работа и възможността да бъда полезна на общността супер много ме мотивираха да търся професия с кауза. Така се оказах възпитател в прогимназиален етап в ОУ „Любен Каравелов“, с. Златна Панега.
3. Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?
Дени: Като цяло е трудно да кажа как преминава един мой час, защото един учебен час с друг учебен час може да няма нищо общо. Именно това е чарът на тази професия.
Във всеки час се стремя със започването на урока да разкрия пред учениците с какво даденият урок и нови знания ще са им полезни за по-нататъшното им обучение и в живота.
В края на урока им показвам примерни приложения на вече получените знания. Смятам, че тези неща са толкова важни, колкото и самият урок, защото точно тази информираност придава смисъл на тяхното обучение.
Веси: Това, което искам да допълня към думите на Денислав, е че в моите часове винаги се старая да поставям ученика в центъра.
Тънкостта на тази професия е да прекараш урока през децата, да ги насочваш по такъв начин, че новите знания и умения да излязат от тях.
4. Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):
Веси: Хубавите моменти в училище не са един или два, много повече са. Всеки ден има поне по един хубав момент, който да те мотивира на следващия ден да дойдеш на работа.
Мога да посоча обаче най-запомнящия се за мен момент. Първата година с учениците ми бяхме участници в конференция „За успеха на всяко дете“ в София, през 2015.
Тe бяха толкова въодушевени, че се зарекоха следващата година да организират своя собствена конференция. И успяха!
Бяха домакини на еко конференция в село Златна Панега, на която представиха наболелите проблеми на региона, свързани с опазването на околната среда, както и дадоха предложения как да са справи общността с тях.
Дени: Най-хубавия и вълнуващ момент за мен беше, когато двама мои ученици /2. и 4. клас/ имаха лидерски роли да бъдат репортери на националната конференция „За успеха на всяко дете“ в Пловдив през 2016 година.
Тяхната задача беше да съберат впечатления от различни гости на конференцията. Посочих им двама човека, знаейки кои точно са те.
Когато учениците проведоха разговор с тях и се върнаха при мен, аз им съобщих, че току що са взели интервю от кмета на град Пловдив и заместник-министъра на образованието.
Не мога да опиша с думи каква беше реакцията им, какво вълнение беше това за тях и колко доволни бяха от себе си.
5. От какво има нужда според теб българският учител?
Дени: Подкрепа – на първо място от родителите на учениците, особено при семейства с нисък социален статус. Тази подкрепа е определяща за ефективността от работата на учителя.
Освен подкрепа от родителите, според мен финансовата подкрепа също е фактор за повишаване мотивацията на учителите и престижа на професията.
Веси – Първосигнално и на мен на ум ми идва думата „подкрепа“. Освен казаното от Дени, бих допълнила, че подкрепата на колегите също е много важна.
Смятам, че за да имаме дългосрочно въздействие върху учениците, ние трябва да сме в непрекъсната взаимопомощ със своите колеги, да изграждаме обща визия и да вървим в една посока.
Още един от учителите в сайта мисли, че българският учител има нужда от ПОДКРЕПА! Кликнете ТУК, за да видите какво мисли той! Интервюто му е едно от най-четените и предизвика ГОЛЯМ ИНТЕРЕС в родния му Добрич.
6. Как бихте мотивирали някого да стане учител?
Дени – Според мен да си учител е въпрос на лична мотивация. Но мога само да споделя, че няма работа, която да ти дава такова удовлетворение при чуждите успехи, а не при твоите лични.
Супер зареждащо е да видиш как някой, на когото си предал своите собствени знания, успява да постига личните си цели и се превръща в успешна личност.
Веси – Да си учител означава да си пълен с енергия. А тази енергия има силата да се предава, да става все по-голяма и всеобхватна. Тази енергия има силата да променя!
Да виждаш как някой напредва, предизвиква себе си и успява да надскочи целите си – ето заради това си заслужава всяка минута, прекарана в училище.
Хората са казали, че няма по-благодарна професия от тази. Прави са!
7. Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?
Дени – Като финални думи искам да поздравя Станислав Вълев и Илияна Борисова за тази страхотна инициатива, която са стартирали и да им пожелая успех.
Веси – Аз също искам да благодаря на Слави за възможността да станем част от „Аз, учителят“. Вярвам, че с общи усилия ще успеем да покажем всички „цветове“ на учителската професия и ще върнем вярата на обществото в силата на образованието.
