Светослав Георгиев е млад и амбициран учител, но и бъдещ учен, тъй като интересите му се простират широко в историята! Прочете повече за неговата мотивация, история и преподавателска философия. Определено си заслужава!
Приятно четене, приятели 🙂
Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Здравейте, казвам се Светослав Георгиев. Роден съм в град Добрич, сърцето на Златна Добруджа, през 1994 г. Винаги съм си мислил, че лесно бих намерил думите, с които трябва да разкажа за себе си, но уви! Оказа се много по-сложно. През наскоро отминалата 2017 година завърших специалност История във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а днес съм учител в Основно училище „Стефан Караджа“ в родния си град. Казано с думи прости аз съм човек, чиято съдба е отредила да се занимава с онова, което му доставя удовлетворение, съчетавайки по чаровен начин работата и удоволствие.
Защо избра да си учител?:
Всичко започна когато бях девети клас в ПГТ „Пейо Яворов“, гр. Добрич. Ново училище, нова обстановка, нови учители, но и старата страст към нашето минало. През първия час по история в новото училище пред нас застана учителят, когото няма да забравя през целия си живот – господин Добри Славов. Той започна своя увлекателен разказ обагрен от всички красоти на българския език. От този момент знаех, че искам да съм като него. По тази причина избрах да уча история в градът пазител на българщината и славното ни миналото Велико Търново.
В университета моята ученическа страст към българското минало прерасна в любов към историята като наука. В този момент не мислих, че ще стана учител в близко бъдеще. Но…
През последната година имахме традиционната педагогическа практика. След първите няколко часа в девети клас (пак този девети клас – смее се) усетих онова удоволствие да разкриеш цял нов свят пред хора, желаещи да го посетят. Избрах преподаването като професия, защото знаех и исках да предам разбирането си на учениците. А то простичко – не са важни датите, фактите, дори не са важни личностите. Важен е механизмът на случване на събития.
Какво мислят за фактите другите двама преподаватели по история, чиито интервюта са на сайта? Кликни върху имената им Станислав Вълев и Илиана Борисова, за да разбереш!
Само като учител мога да помогна на хората в осъзнаването на историята не като сух разказ за отминалите събития, а като машина на времето, в която гледайки назад виждаме бъдещето си.
Както е казал мъдрият ни народ: „Само ако сведем глава пред миналото, можем да видим бъдещото в краката си“.
Това е целта ми в класната стая – учениците да видят своето, нашето бъдеще.
Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?:
Влизайки в класната стая сценарият ми остава в коридора (смее се). Всеки час е различен по ред причини – различни възрасти, различни ученици, различни интереси, различни характери, различно настроение. В общи линии обаче се опитвам нещата да вървят в определена последователност. За мен най-важното е да разбера дали учениците знаят нещо за темата, с която ни предстои да се запознаем. Дали са видели някоя снимка в интернет, дали са гледали клипче, филм или дали са чували нещо от родители, приятели, учители и т.н. Често пъти, за радост, получавам положителни отговори, което улеснява задачата ми.
Часът преминава в дискусия, обяснение и сравнение. Сравняваме това, което те са ми казали с това, с което ги запознавам аз. Вероятно като всеки млад учител и аз правя грешката да изпадам в повече обяснения от необходимото, но се старя да преодолея този свой недостатък.
Не винаги се получава интересен час, в зависимост от посочените по-горе причини, но винаги това е била целта. Вярвам, че с времето и практиката всичко ще си дойде на мястото.
Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):
Знаете ли, като млад учител имам привилегията да подбирам хубав момент от по-малък списък. Това ме улеснява в конкретния случай. След всеки час излизам с някакъв приятен момент. Този, който искам да ви разкажа се случи в седми клас. В началото на учебната година научих, че имам СИП със седмите класове.
Кликни и прочети още интересни интервюта
Влизам в час и задавам един прост въпрос „какво е история“. Цял час учениците изказваха своите мнения, коментирахме ги, оборвахме или ги потвърждавахме, но когато бяхме стигнали до въпроса защо я учим в училище стана сложно. След техните мнения казах и аз своето виждане, че историята като дисциплина в училище има две важни и незаменими от който и да е предмет задачи. Първата да ни покаже защо и как да обичаме родината си и втората не по-маловажната да ни научи да мислим.
Мина известно време и по време на поредния час, в който се и шегуваме се прокрадва „Господине, само не ни питайте какво е история“. Подобна подсказка не може да остане неупотребена (смее се). Зададох въпроса и…? Отговор – „Само историята ни кара да мислим“.
Не знам дали за Вас това е хубав момент, но аз ще запомня лицата им и удовлетворението, което получих в този момент.
От какво има нужда според теб българският учител?:
Според мен българският учител има нужда от три неща – подкрепа, време и разбиране. Но за да не съм толкова лаконичен, ще си позволя да ви споделя защо за мен това са трите пласта на една здрава основа, върху която всеки има шанс да построи нещо. Както обича да се шегува един приятел – “Един строи тоалетна, а друг дворец – въпрос на възможност”. Но да се върна на въпроса.
Подкрепа
Аз съм човек с голям късмет. Само няколко месеца след като завърших висшето си образование започнах работа в ОУ „Стефан Караджа“ град Добрич. Тук е момента да изкажа благодарност към директора на училището госпожа Анжела Панчева за протегнатата ръка, както и за доверието и свободата която получавам всеки ден в училище. От ден първи на своето влизане в училище, вече от другата страна, получих подкрепа и доверие от целия колектив, който ме прие като неразделна част от себе си, без да се нуждаят от тест период. Тази подкрепа е важна за всеки човек, особено ако той идва директно от студентската скамейка. Тя улеснява ежедневието, но и задължава, защото всяка протегната ръка трябва да бъде заслужена, само тогава може човек да очаква и други протегнати ръце.
Време
Всяка човешка дейност изисква определено време, за да се извърши качествено. Както вече посочих по-рано за мен учебният предмет история има за цел да научи учениците защо и как да обичат родината си и да мислят. Нито една от тези цели не би могла да стане реалност в отсъствие на време. Не е редно за шестдесет и осем часа да се вземат над петдесет теми и да очакваме качествен резултат. Трябва време за трениране на онези умения, които ще потрябват и извън часа по история.
Разбиране
Третата съставка в рецептата е разбирането. То трябва да бъде факт, за да има резултати. Разбирането трябва да се плете като паяжина. Разбиране между колеги, разбиране между учениците и учителя и най-важното звено – разбиране от родителите.
Мисля, че ако успеем да си спечелим тези три неща можем да постигнем целите, които не са кой знае колко сложни.
Как би мотивирал/а някого да стане учител?:
В учителската стая в моето училище има един огромен надпис, който гласи „За да си добър преподавател трябва да обичаш това, което преподаваш и тези, на които преподаваш“. С други думи ако обичате даден клон на човешкото познание, имате свежи идеи и най-важното – обичате децата, професията Ви трябва да е учител. Нашите деца нямат нужда от цветни листчета или таблети, а от хора за пример! Хора, които да са техни приятели, но и техни съветници и то не само в час.
Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?:
В миналото ни ние българите сме давали мило и драго, за да образоваме своите деца. Продавали сме всичко, което имаме с едничката цел – да им осигурим по-добър живот от нашия. Днес имаме същата задача, но с далеч повече улеснения – много училища, много качествени преподаватели и много източници на информация. Важното е да имаме желание.
Ще си позволя да дам един съвет на всички учители и родители (нищо, че съветите са най-ненужното нещо, защото глупакът не се възползва от тях, а умния няма нужда).
Подкрепяйте децата ни, за да ни има и утре, за да може те да растат със стремеж към знания, които да осигурят по-добър живот както на тях, така и на нас.
Владислав Янев – „Господине, кога пак имаме физическо, искаме още адреналин!”