Въведение към статията от Станислав Вълев:
С Наско Стаменов (Наката) се запознах през 2015 г., точно когато се запознах и с Илиана Борисова. Наложи ни се да делим обща стая за около 14 дена. Притесненията ми, че ще трябва да съжителствам с непознат човек изчезнаха 30 минути след като се запознахме! Може би се питате защо? За мен винаги е било чест и удоволствие да говоря с интелигентни хора, които могат да ти кажат всичко по интересен и дори понякога забавно-ироничен начин! Разбира се няма как да пропусна факта, че е впечатляващо някой да направи реактивен двигател от празна туба от минерална вода или да те обстрелва с шише от същия вид, но 500 мл., използвайки запалка за газов котлон …!
Интервюто определено си заслужава! Приятно четене, приятели 🙂
Разкажи ни за себе си в пет изречения:
Казвам се Наско Стаменов. Учител по химия и оос в НПМГ, което съм завършил и в гимназиалния етап на образованието си. След гимназията завърших Факултета по химия и фармация на СУ като бакалавър по химия и учител по химия и оос, а по настоящем съм пред завършване на магистратура по функционални материали на същото място. Извън училище се занимавам с комуникация на науката като част от демонстрационната група на ФХФ на СУ Корпус за бързо гърмене. С Корпуса и самостоятелно съм участвал на различни фестивали на науката в България и чужбина.
Защо избра да си учител?:
Избрах да стана учител в седми клас, малко предистория: Датата е 19.12.2001 година (тъкмо съм навършил 9 години), родителите ми подаряват занимателна книга за химията (Химия и хаос), защото вече съм прочел енциклопедиите из нас.
“Споменахме ли, че Наката е запознат с много неща извън химията? Е, ако не сме, вече знаете”
Книгата е само 160-тина страници. С голям шрифт и картинки, така че я прочитам в рамките на деня. На следващата сутрин вече съм взел решение – ще стана химик като порасна. Пет години по-късно. Септември месец, седя на стар, двоен, мръснозелен чин в малко квартално училище. С нетърпение очаквам първият си истински час по химия. Влиза мъж с мудна походка. Сяда на учителското бюро и избоботва нещо, което едвам се разбира – името си. Започва да диктува, звънеца бие и аз излизам разочарован от часа.
Осмислям случилото се в рамките на деня. На следващата сутрин вече съм взел решение – ще стана освен химик и учител по химия. Пет години по-късно вече помагам с подготовката за олимпиадата по химия в НПМГ. Още пет години по-късно и вече съм истински химик и учител. И сега…
Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?:
… се опитвам да показвам във всеки мой час, че химията, а науката като цяло всекидневно съпътства живота ни. Че дори и малко познание по наука ни позволява лесно да си обясняваме, какво се случва около нас. Предизвикателствата в учителската професия са много, но пък така си е в живота по принцип – предизвикателствата само разпалват жарта и ти помагат да се развиеш.
Но все пак не бих казал, че се сблъсквам с твърде големи трудности, трика който прилагам е следния – обмислям какво трябва да се случи в даден час и винаги (винаги!) си оставям възможност за импровизация.
Кликни и прочети още интересни интервюта
Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент):
Имам една история от предишната гимназия, в която работих (ПГВМ Стара Загора, една година и един ден): Влизам в 11-ти клас, като учител по аналитична химия, при което съм посрещнат с: „О, господине, не ни тормозете, ние не харесваме химията, дайте да научим за тройки и да не се тормозим взаимно, млад сте, разберете ни“.
Не ги разбрах, опитах се да им покажа красотата на науката и на експериментите и може би успях до някъде. Осем месеца по-късно на Софийския фестивал на науката петима от тях демонстрираха химични опити заедно с Корпуса.
От какво има нужда според теб българският учител?
Свобода! Учителската професия трябва да позволява повече творчество. Според мен е нужна обща рамка какво трябва да знаят и могат децата в края на годината, а пътя, по който ще се стигне до там, да е по преценка на учителя. Без да се налага всичко да е разписано час по час. Ако имаш предмет, който преподаваш по 1 час на седмица (т.е. 36 часа) и той по програма се разписва за 36 часа, то е очевидно, че ще се изгубят часове и ще трябва да се коригира план, който е бил обречен още в началото.
Илиана Борисова и Станислав Вълев имат сходни мисли около нуждите на учителите! Прочетете какво мислят те по въпроса, кликайки върху имената.
Как би мотивирал/а някого да стане учител?:
Учителската професия е високооборотна, изпълнена с много емоции. Тя е за саможиви и амбициозни хора, които не се страхуват да се борят с предизвикателства. Тя е най-добрият начин човек да покаже пред себе си, че може. Освен това учителят има уникалният шанс да научи други млади хора на нещо полезно и да им помогне да стигнат и най-високите цели.
Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?:
Винаги ще изникнат проблеми, колкото повече време изхабим за вайкане, толкова по-малко ще ни остане за решаване.
https://azuchitelqt.com/2018/01/22/%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D0%B3%D0%BB/
