Да започнем с моето представяне:

Името ми е Илонка Василева Недялкова. Родена съм в град Ботевград. В момента живея в град Правец. Тук съм живяла през по-голямата част от живота си. На 42 години съм. Имам син, който е в 12 клас и учи в СПГЕ ,,Джон Атанасов” – град София. Средното си образование съм завършила в ГПЧЕ ,,Алеко Константинов” – град Правец. През 1998 година съм завършила висшето си образование във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий”, специалност: Начална училищна педагогика.

От тогава до днес практикувам професията си. Записах се през учебната 2016/2017 година да се обучавам в Магистърска програма на ФП – ,,ИКТ в образованието” – СУ ,,Св. Климент Охридски”. В тази магистърска програма се запознах с интересни колеги и квалифицирани преподаватели. С всеки изминал ден обогатявах знанията и уменията си. Вярвам, че мога и ще мога да използвам ефективно електронните технологии в учебна среда, с цел интересно и качествено преподаване. През 2017 година придобих и Пета професионалноквалификационна степен.

Човек трябва да вярва в себе си, независимо от това каква професия практикува. Вярата и увереността ни правят успешни личности. Тук ще спомена и една от любимите ми мисли на Уилям Джеймс, а именно:

,,Има само една причина за човешкия провал. И това е липсата на вяра в себе си.”


Защо избрах учителската професия?:

Да си учител е призвание, предизвикателство и отговорност!

Голяма отговорност е да работиш точно с деца в крехката начална училищна възраст, когато можеш да моделираш характери и поведение, да формираш представа за света наоколо. Началният учител е така да се каже: ,,Човекът оркестър”. На него се залага много. Затова трябва да хванем всяка една детска ръчичка с отговорност и голяма любов, за да и покажем пътя на знанието, успеха и човечността.

Децата веднага усещат искреността и топлината в човешките отношения. Една разплакана и унижена детска душа първо търси помощ при своя учител, затова е много важно децата да ни вярват. Трябва да сме толерантни с тях в ежедневието, за да можем да възпитаваме качества, като взаимопомощ и съпричастност. Да получаваш много обич всеки ден е наистина награда за труда ти. В тази възраст учениците са истински, в очите им само като ги погледнеш разбираш всичко. Те са лишени от фалш и са непринудено чисти.

Малките деца са продукт на своето семейство, но учителя трябва да бъде един мост и да преведе своите ученици по него. Прекосявайки го те да стигнат до своите извори на знания и човечност.


Учителят е пътеводител

Негови партньори трябва да са родителите, за да може всяко дете да извърви пътя на знанието и самоусъвършенстването.

С голямо вълнение си спомням есента на 1994 година, когато вече взела първата си диплома от полувисшия педагогически институт – град Плевен прекрачих прага, като начален учител в ОУ ,,Васил Левски” – село Видраре, общ. Правец. Тогава едва двадесетгодишна си мислех, че един млад учител, поради липса на опит няма да бъде приет насериозно от родители и колеги. Но това не беше така! Искам да благодаря на всички мои тогавашни колеги, които най-сърдечно ме приеха сред тях и ми показаха красотата на учителското поприще, както и на всички родители, отнесли се с необходимото доверие и уважение към мен.

Наистина с радост и усмивка си спомням за първите си ученици. Тогава те бяха в 3 клас, а днес са достойни граждани на Република България, всеки се реализирал успешно в живота.


Тук искам да се обърна към всички мои колеги!:

Уважаеми колеги,

Нека подадем ръка на всеки млад човек, избрал да бъде учител. Да му покажем отговорния и достоен път на педагога. Нека младите хора да усещат, че могат да разчитат на нас. Първото впечатление е от особено значение и остава за цял живот.

Кликни и прочети още интервюта

Аз вярвам в младото поколение учители, защото младостта не е символ на неопитност, а на стремеж за успех, на желание да научиш и покажеш, да бъдеш иновативен и перспективен.


И така…Да се върнем на темата:

След това съм работила и в други училища, в ОУ ,,Васил Левски” – град Правец, ОУ ,,Христо Ботев” – село Джурово, НУ,,Св.Св.Кирил и Методий” – гр.Етрополе. С най-дълъг педагогически стаж съм в ОУ,,Любен Каравелов” – село Осиковица, от 2003 година до днес. Към настоящия момент спокойно мога да кажа, че това училище е моя втори дом.

Но уви…Попадала съм на разговори, в които се класифицират учителите на: ,,селски” и ,,градски”. Това са недостойни клишета или меко казано грозни. Не сме ли завършили всички педагози едни и същи университети? Мисля, че всички притежаваме необходимите ни знания и умения. Но е важно всички да имаме сърце и душа за децата, за нашето бъдеще. Защото дори и само една детска съдба да променим си струва.

Създателят на сайта ни също е започнал педагогическия си път в село. Вижте неговата история, кликайки тук!


Всички учители заслужават уважение!

През всичките тези години съм се опитвала да давам всичко от себе си, за да бъда полезна на възпитаниците си. Разширявала съм своите знания и умения, както самостоятелно, така и чрез организирани работни срещи и семинари за учители.

Аз харесвам професията си и мисля да продължавам да я практикувам, като разбира се не спирам да се доусъвършенствам. Ученето през целия живот е много ефективно за учителската професия.

Според мен, за да си учител освен да притежаваш необходимите знания и умения, трябва да си преди всичко Човек(с главно Ч), да обичаш децата, да се раздаваш, да имаш ясни цели и формирана ценностна система. Ценности като: благодарност, честност, доброта и чувство за дълг са много важни. Дори мисля, че ако се съчетаят с добро образование, децата на България ще израснат като истински личности, които ще се реализират успешно в живота.

Началният учител е този, който за първи път въвежда децата в храма на науката. Затова не трябва да забравяме, че резултатите на финала много зависят от старта.

Стремя да възприемам всяко дете, като ценност, откривайки неговата индивидуалност. Децата са различни и е много важно да се намери верния път към всяко едно от тях. Някои ученици са много напред в развитието си, докато при други нещата се случват много бавно. Затова без индивидуален подход няма положителен резултат, както и без личен пример няма добро възпитание. Малките деца са много емоционални, пълни с енергия. Когато им дадем поле за изява и им възложим конкретна задача те стават много старателни и отговорни. Радват се, когато им гласуваме доверие и ни се отплащат с голяма любов.

За тази любов, за чистата детска невинност и благодарност си заслужава! Независимо от месторабота и местоживеене, защото това са децата на България!


Иван Занов – Учител съм, защото не си представям и не искам да съм друг!

1 коментар

  1. Имах удоволствието да работя една година с г-жа Илонка Димитрова. Искам да я приветствам за вниманието и любовта, с които обгрижва учениците, премерения тон, спрямо подрастващите, толерантността, която съпътства взаимоотношенията й с колегите и не само. Да си пожелаем повече такива учители за колеги. Успех!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here