Стартираме новата година с Илиана Борисова, която реши да открехне вратата на класната си стая и да сподели какво се случва в кухнята на нейните часове. Добре сте ѝ дошли!

Очакват ви много емоционални искри, гарнирани с откровение и признателност. Да ви е сладко четенето!


Разкажи ни за себе си в пет изречения: 

Казвам се Илиана Борисова. Завършила съм архивистика и документалистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През втората година от следването си записах и допълнителното обучение за придобиване на учителска правоспособност за преподаване на история и цивилизация. Тогава разбрах, че историята не е само дати, години и личности. Тя е начин на мислене, който може да предадеш на други и да изграждаш светогледи. Това беше и моментът, който предначерта бъдещите ми занимания и породи първия ми досег с ученици. Така трета учебна година вече денят ми започва в класната стая и приключва с планиране на следващия.

Защо избра да си учител?: 

На всички ни е добре известно, че много често и съвсем умишлено историята се използва за манипулация и за създаване на определени обществени нагласи. Това прозира в нашите медии, както и в разбиранията на една част от сънародниците ни, привърженици на така наречения изкривен патриотизъм. Затова и по-горе казах, че историята не е само дати, години и личности. За съжаление, понякога се използва и като опасен и влиятелен инструмент за формиране на обществното мнение. Водена от тези подбуди, реших, че най-прекият път да се противопоставя на това, е като преподавам история и се стремя да формирам безпристрастно и професионално отношение у учениците си.

Илиана е част от екипа ни, за който можете да научите повече, кликайки тук

Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?:

В първите дни, заставайки пред учениците си, бях сигурна, че голяма част от часа е импровизация на учителя. След това разбрах, че със сигурност, за да си учител, трябва да импровизираш, но до умерена степен. Задължително условие е да си изпланирал урока, времето и да си подготвил необходимите целесъобразни материали. За мен всеки час е коренно различен, защото всеки урок има различна цел. Формата обаче е еднаква, тъй като се старая да създам усещане за ред и организация у учениците. Те знаят, че след като сме взели нов урок, идват упражнения, след това обобщение и това създава очаквания, които трябва взаимно да покрием.

Предизвикателствата са много! Все пак работим с нужди, емоции, чувства, човешкият фактор е водещ и се стремя винаги да проявя разбиране във всяка една ситуация. Най-малкото предизвикателство е, че работя с ученици от 5-и до 11-и клас. Възрастта е различна, реакциите им са различни, за едно междучасие ми се налага да се настроя на съвсем различна вълна, преминавайки от 5-и клас към 10-и клас за 10 минути, за да мога да съм адекватна и полезна. Другите предизвикателства са частични и специфични, но вярвам, че запазвайки добронамереността си, няма предизвикателство, с което не бих се справила. Все пак това са деца, ние сме зрелите, трябва да проявяваме и по-зряло отношение, а не да изпадаме в крайности.

Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент): 

Със сигурност са много и няма как да обхвана всички. Всъщност това е една от хубавите страни на учителската професия, детската непринуденост те зарежда, топли и вдъхновява дни наред. Умилявам се всеки път, когато учениците ми си представят проектите. Виждам ги как се притесняват, как се стараят да се представят добре, как са положили труд и същевременно това е най-голямото отблагодаряване за един учител – вижда огледално резултата от усилията си. Аз преподавам и пламенен предмет, понякога избухват искри, емоции, дискусии, но това също ме радва, значи имат отношение.

Кликни и прочети още интересни интервюта

От какво има нужда според теб българският учител?: 

От много неща има нужда. Учителят е човек, който ежедневно общува с ученици, родители, колеги, директор, тоест той е задължен да покрива различни очаквания на различни хора по едно и също време понякога. За това е нужно време за свобода на действията. Нужно му е и лично време, за да се справи с натрупаното напрежение и стрес. Всички знаем, че работният ден не приключва с последния час, но никой не си дава сметка колко енергия и усилия се хвърлят след това – да провериш тестове, да подготвиш нови, да намериш материали и т.н. Има нужда и от адекватно заплащане, което да създаде нужното самочувствие и усещане, че наистина е оценен и не е на ръба на силите и възможностите си.

Какво би променила в образователната система, ако имаш възможност?:

Бих намалила така познатата ни бюрокращина – нещо, което изяжда голяма част от времето и усилията на учителите. Бих направила промени в учебните програми.  Може би бих променила и учебното съдържание, до голяма степен то си остава неразбираемо за учениците.

“Как би мотивирал/а някого да стане учител?”: 

Учителската професия е динамична, креативна, емоционална, същевременно трябва всяка секунда да знаеш много добре какво правиш, как го изговаряш и какви последици пораждаш – тоест отговорна. Класната стая е твоята сцена и ти трябва всеки път изключително добре да изиграеш ролята си независимо в какво настроение си и какви мисли имаш. Това е твоята публика и тя те познава и очаква ти да си в най-добрата форма. Трябва да взимаш бързи и отговорни решения, да си с дипломатични умения, да разбираш учениците си и същевременно да създаваш респект. Дотук само емоционалната част, другото е – научна креативност, изкуството да обясниш сложни неща на достъпен език без да сваляш нивото. И ако ти се струва сложно да се обвържеш с всичко това, по-добре никога не ставай учител.

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?:

Да си учител, това значи да обичаш знанието и хората. Най-вече онези, които тепърва изграждат навици и формират поведение. Тези, които още се учат и които израстват пред очите ти. Тези които понякога не те разбират и понякога ти се сърдят. И ако съумееш да станеш част от това израстване, имаш най-ценното нещо в живота – дал си смисъл.


Васил Лозанов – Да бъдеш учител е настроение към живота!