Може би вече сте прочели защо Станислав Вълев е решил да даде начало на сайта! В това интервю ще разберете повече за личната му мотивация да избере учителската професия, как вижда той своята лична мисия и какво го вдъхновява да работи!

Приготвили сме ви още интересни интервюта с други учители, така че бъдете готови!!!

Приятно четене, приятели! 🙂


Разкажи ни за себе си в пет изречения:

Вече разказах за себе си, но нека все пак отблежа още няколко неща. Възпитаник съм на ПМГ Ловеч, където завърших през 2011 г. Висшето си образование получих във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” през 2015 г. Бакалавър съм по история, магистър по културно-историческо наследство и настоящ докторант към катедра Стара и средновековна история в същия университет. Работя като учител по история в ПЕГ “Екзарх Йосиф I” в град Ловеч, където и живея!

Защо избра да си учител?: 

Когато влязох в моята специалност, исках да стана историк, но не и учител. Постепенно с любовта ми към историята се появи и желанието да покажа на други хора колко интересна и значима е тази наука. Знаех, че имам възможност да пробвам да работя като такъв, защото всички студенти в моята специалност преминават през педагогическа практика в четвърти курс. Тогава наистина разбрах, че ми харесва и искам да започна професионалния си път в тази сфера. Възможността да обяснявам, да илюстрирам, да давам примери за исторически събития, съпоставяйки ги с днешния свят, да показвам на учениците колко е важно да осъзнаваме историята, за да градим по-добри днешни времена са само една малка част от нещата, които ме запалиха по призванието учител.

Тогава започнах да търся възможности за такава работа и попаднах на програмата “Заедно в час” и така прекарах две години в село Дерманци. Едно невероятно място, невероятен колектив и страхотни ученици! Именно престоят ми там и възможността да наблюдавам всеки ден хора, които се раздават до край, ме мотивираха да продължа да се занимавам с тази професия след програма и да опитвам още и още неща в нея, прилагайки своето виждане за преподаване.

Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата?: 

Всъщност не знам дали мога да илюстрирам как преминава един мой от час, гледайки от своята “камбанария”. Ще споделя как аз виждам нещата. Освен на теорията залагам и на креативните задачи, на задачите, които провокират дискусия, логика и критично мислене в учениците. Според мен най-важното е не да ги научим какво е станало, а да се опитаме да ги провокираме да осъзнават защо и как е станало, за да бъдат критични и аналитични в днешно време.

Може би разсъждавам малко “еретично”, но в училище самото знание по история не трябва да е на всяка цена. Не го отричам, както често казваме “Нали все пак трябва да ги научим на нещо” (смее се). Все пак предпочитам да “гарнирам” знанието с уменията, които пасват идеално на предмета история. Обичам да давам задачи, които позволяват на учениците да се изявяват – да подготвят нещо сами и после да го покажат.

Кликни и прочети още интересни интервюта

Като недостатък, нали всеки има такива, мога да отбележа, че често се увличам в дългите обяснения. Наистина се старая да се преборя с това и да концентрирам работата си сред учениците, тоест те да са активното звено в работата, тяхното мнение да е водещото и т.н. Както се казва – “С годините ще се науча” (отново усмивката се прокрадва).

Предизвикателства:

Предизвикателствата при работата ми в ОУ “Неофит Рилски” с. Дерманци и при настоящата ми работа в ПЕГ “Екзарх Йосиф I” гр. Ловеч са доста различни! Общо взето и на двете места имаше общи предизвикателства към мен самия – да се старая да бъда на очакваното ниво и да отговоря на очакванията на учениците. В Дерманци понякога трябваше да се боря с ниската мотивация на някои ученици и нередновното посещение на часовете.

За да се справя с тях, още от самото начало, залагам най-вече на разговори с учениците си, защото смятам, че на годините, на които са, трябва да свикват, че нещата могат да се разрешават без наказания, без някакви драстични мерки, по-скоро отношенията трябва да се крепят на взаимно доверие и уважение. Разбира се не твърдя, че съм успявал да се справя с всичко. 

Правилата на образователната ни система са добри, ние обаче трябва да ги спазваме и да показваме, че те важат наистина, без да ги заобикаляме. Тогава почти няма да има нужда да се изправяме пред сериозни предизвикателства. А ако такива се появят, с правилните стратегии и упорита работа, те ще бъдат разрешени.

Сподели с нас един хубав момент от училище:

Хубавите моменти са много! Една от причините да работя тази работа е, че такива има почти всеки ден! От един добре проведен час до даден забавен момент, всичко може да бъде причислено към хубав момент. Страхувам се да посоча само един, защото хубавите ми моменти в училище са свързани с много хора – ученици и колеги. Определено не искам да пропусна някои. Ще кажа само, че благодаря на всички ученици и колеги, с които някога, по някакъв начин сме изживяли хубави моменти. Именно в това е чарът на тази професия!

От какво има нужда според теб българския учител?: 

Тук мога да бъда много лаконичен – От свобода и повече време! Тук отново имам малко “еретично” виждане за нещата. Според мен един учител трябва да има най-много четири часа дневно и да преподава най-много две епохи.

По този начин той ще бъде достатъчно разтоварен, за да подготви работата си, така че да бъде интересна за учениците и предизвикателна за него! Да направи правилните материали. Да се зарови в епохата, за да намери интересните моменти и да ги презентира.

От какво имат нужда учителите според друг млад колега? Кликнете ТУК, разберете и сравнете 🙂 

Може би малко хора осъзнават, но 70% от работата на учителя е извън класната стая. Вътре в клас нещата са в някаква доза рутинни. За да са успешни уроците, трябва здрава работа вкъщи! Аз лично понякога работя и по 11, 12 часа. Какво да правиш, като сме си го избрали, ще го работим (смее се)!

Как би мотивирал/а някого да стане учител?: 

Бих му разказал всичко, което се случва в училище. Сис сигурност бих наблегнал на това колко е динамична нашата работа и че няма “ден с ден да си приличат”. Всеки ден нови емоции, всеки ден нещо различно.

Бих подчертал колко много развива и теб самия! Калява характера страшно много, защото трябва да си постоянен, организиран и упорит. Това е отличната рецепта срещу “високо его”! Ако до някаква степен не загърбиш егото си, трудно ще ти е приятно. Също така се учиш да чакаш, за да видиш резултатите – тоест на търпение. Развиваш и умения за комуникация и презентиране. Тоест, ако си поставиш за цел да развиваш и теб, и учениците, това е една от най-подходящите професии!

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение?:

 Искам да споделя една рецепта, която от дълго време ми се върти в главата.

Родолюбие + образование + предприемчивост = светло бъдеще! 

За мен този пример е това, което е нужно в днешно време, за да превърнем страната ни в едно страхотно място! Родолюбието е каузата, образованието е това, което ще ни даде знанията (инструментът), а предприемчивостта е мотивацията и желанието да го направим!

Именно като учители ние имаме рядката възможност да показваме това с личния си пример и да се опитваме да възпитаме и това в учениците! Дали ще успеем? Е, това ще го покаже историята!


Светослав Георгиев – “Целта ми е учениците да видят своето, нашето бъдеще”

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here